Иван Попов (генерал-лейтенант): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
По време на участието на [[България във Втората световна война]] (1941 – 1945) от 1941 г. полковник Попов служи първоначално към Щаба на войската, а от 1944 г. е помощник-началник на Щаба на войската. На 6 май 1944 е произведен в чин [[генерал-майор]]. На 14 септември 1944 година с министерска заповед № 123 е назначен за командир на [[Първи окупационен корпус|1<sup>-ви</sup> корпус]] до 23 септември същата година. По-късно служи към [[Пехотна инспекция|Пехотната инспекция]]. На 15 декември 1944 година е уволнен.
От 1946 година е началник на Военноисторическия отдел при щаба на войската. През август 1946 е арестуван от Разузнавателния отдел при Щаба на войската неговта военно-политчески подотдел РО-2 и, подложен на мъчения под ръководството на [[генерал-майор]][[Петър Вранчев]], губи разсъдъка си.<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0543-4 | pages = 405}}</ref> На 21 май 1947 година е осъден по процеса срещу организацията „[[Неутрален офицер]]“ на 15 години затвор като неин ръководител. На 25 август 1956 е освободен от затвора. Умира на 24 август 1982 година. През 1990 година е реабилитиран, а през 1992 година посмъртно е повишен в звание „генерал-лейтенант“. Пише книга, озаглавена „Дейността на българското главно командване през Втората световна война“<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 119</ref>.
== Военни звания ==
| |||