Свети Стефан (Цариград): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 42:
Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 година. Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на [[чугун]]ените елементи на църквата е спечелен от [[Виена|виенската]] фирма [[Ваагнер Биро|Рудолф Филип Ваагнер]], макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки – на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до [[Триест]], а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са
В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на [[необарок]], [[неоготика]] и [[византийска архитектура|византийски стил]]. Интериорът също е изработен във Виена – [[Коринтски стил|коринтски колони]], ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има [[ар нуво]] влияние – първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили [[иконостас]]а по [[католицизъм|католически]] образец и секретарят на екзархията [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] с архитекта Азнавур са принудени да отидат до [[Русия]], за да преговарят с руска фирма за избработка на [[православие|православен]] иконостас. Иконостасът е направен от [[Москва|московската]] фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския [[художник]] [[Клавдий Лебедев]], а шестте камбани са отлети също в [[Русия]], в [[Ярославъл]] във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.
| |||