Производство на компютри в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Компютърна индустрия, ползвайки HotCat
м Bot: Automated text replacement (-пик +връх )
Ред 186:
 
== Апогей и залез ==
Производството на персонални компютри се стабилизира след средата на 80-те, като България започва да изнася голяма част от продукцията си за страните от СИВ и по-специално СССР. Най-големият достигнат пиквръх е в края на 80-те години на XX век, когато България произвежда 40% от компютрите, използвани в страните от Източния блок (60 000 компютъра годишно){{hrf|Боянов|2014|15}}. По това време в [[Електронна промишленост в България|производството на електроника]] в страната са ангажирани над 300 000 работници и общата произвеждана продукция е на стойност 13,3 милиарда долара годишно (8 милиарда рубли). Благодарение на това България се нарежда на трето място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението.
 
През 1986 – 7 г. в сектора настъпва криза, защото става все по-ясна степента на технологично изоставане на Източния блок и критичната зависимост на производството от вноса на суровини и технологично производствено оборудване, за които е необходима конвертируема валута. Според [[Иван Тенев]], който оглавява Асоциация Електроника, за да се изпълни плана през 1988 г., трябва да се решат няколко проблема: 1) осигуряване на суровини и материали; 2)осигуряване на кооперирани доставки от другите стопански комплекси (химия и металургия) и 3) решаване на технологични и мощностни проблеми{{hrf|Христов|2007|172 – 4}}. Според Иван Попов кризата се дължи на намаляване на поръчките от СССР; намаляване на доставките на материали и суровини от СССР и социалистическите страни; ниско качество на производството; хроничен недостиг на валута за доставка на материали и пропуснати възможности за коопериране със западни фирми.{{hrf|Христов|2007|154 – 5}} Тази криза предхожда непосредствено пълния крах на електрониката веднага след 1989.