Уикипедия

Мазарини: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м от Уикиданни
Редакция без резюме
Ред 15:
}} }}
 
'''Кардинал Мазарини''', наричан от на [[Френски език|френски]] '''Жул Мазарен''' ({{lang|fr|''Jules Mazarin}}''), роденс рождено име '''Джулио Раймондо Мадзарино''' ({{lang|it|Giulio Raimondo Mazzarino}}), но най-известен като '''кардинал Мазарини''' ([[14 юли]] [[1602]] г. – [[9 март]] [[1661]] г.), служие френски пръв министър по време на [[Франция]]регентството катои неинмладостта пръвна крал [[министърЛуи XIV]], от [[1642]]  г. до смъртта си. МазариниТой заемапоема мястотоуправлението след смъртта на [[кардинал]] [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|кардинал Ришельо]]. Оти 1659е г.фаворит той ена [[херцогАнна Австрийска|Ана Австрийска]]. Продължава политиката на [[ГрафствоАбсолютна Невермонархия|Неверцентрализация]] на властта, както и участието на [[ГрафствоФранция]] Ретелв [[Тридесетгодишна война|РетелТридесетгодишната война]]. ОтНай-голямото 1652изпитание дона 1658неговото г.управление е бунтът на [[епископПарижки парламент|парламентите]] наи големите [[Аристокрация|аристократи]], наречен [[МецФронда]].
 
== Произход и ранни години ==
Когато [[Луи XIII]] умира през [[1643]] г., [[Луи XIV]] е едва петгодишен, а брат му Филип, херцог на Орлеан, няма навършени и три години. Поради тази причина, Мазарини става на практика владетел на Франция. Въпреки че 5-годишният [[Луи XIV]] се възкачва на трона, (регент е кралицата-майка [[Анна Австрийска]]), Мазарини изпълнява ролята на владетел на Франция до своята кончина през 1661 г.
Роден е в град [[Пешина]], в областта [[Абруцо|Абруци]] в централна [[Италия]]. Най-голям син на Пиетро Мадзарино, камерхер на богат италиански аристократ.<ref>Vincent Cronin, ''[https://archive.org/stream/louisxiv00cron#page/30/mode/2up Louis XIV]'', Boston 1965, p. 30</ref> Учи право в [[Рим]], след това в [[Алкала де Енарес|Алкала]], Испания. Щом завършва, е приет на служба при [[Папа|папата]] и изпълнява както военни, така и дипломатически мисии. Ето как се случва, че контактува с Ришельо, който е впечатлен от него.<ref>Georges Dethan, ''[https://www.britannica.com/biography/Cardinal-Jules-Mazarin Jules, Cardinal Mazarin]'', in Encyclopedia Britannica</ref> През 1631 г. френското правителство го определя неофициално като свой представител в Рим. Осем години по-късно той минава на френска служба. В предсмъртния си час Ришельо го препоръчва на [[Луи XIII|Луи ХІІІ]] като свой заместник и кралят послушно го назначава за пръв министър. Само година по-късно и Луи умира, определяйки Мазарини за член на регентския съвет на малкия му син [[Луи XIV|Луи ХІV]]. Само че Ана Австрийска свиква [[Парижки парламент|Парижкия парламент]], който отменя завещанието и я посочва като единствен [[регент]].<ref>Arthur Hassall, ''[https://archive.org/stream/mazarinm00hassrich?ref=ol#page/2/mode/2up Mazarin]'', London 1903, p. 3. Според Антъни Леви, ''Кардинал Ришельо'', София 2007, с. 316 именно Мазарини убеждава парламента да даде цялата власт на кралицата-майка, за да може чрез нея да я получи той.</ref> Тази формалност не намалява влиянието на амбициозния италианец, защото той остава на поста си и става вероятно любовник и таен съпруг на кралицата-майка.
 
== Вътрешна политика ==
Споровете относно политиката на кардинала, както и немощта на регентството, са причина за две [[гражданска война|граждански войни]], познати като ''[[Фронда]]'' ([[1648]] г. – [[1652]] г.). Мазарини е критикуван отчасти заради своята национална принадлежност: той е роден в Италия. Освен това, той предизвиква критиката заради усилващата се централизация на Франция (процес, който е започнат от Ришельо), както и вдигането на данъците.
От самото начало Мазарини трябва да се справя със заговорите и недоволството на големите аристократи, които са против курса на централизация, започнат от Ришельо. Херцог дьо Бофор, внук на [[Анри IV]], организира т. нар. ''Cabale des Importants (Заговор на високомерните)'', но е арестуван и затворен в крепостта Венсан. Централизацията е нужна, за да се осигурят повече доходи за амбициозната външна политика, така че кардиналът увеличава ролята на интендантите, измисля всякакви финансови операции - продава постове, повишава данъците. Когато през 1648 г. решава да продължи войната с Испания ([[Френско-испанска война|Френско-испанската война]]) и следователно да увеличи данъчното бреме, срещу него се надигат почти всички обществени групи. Това едва не коства поста и живота му.
 
=== Фрондата (1648 - 1653) ===
Племенницата на Мазарини, [[Олимпия Манчини]], графиня на Соасон, е майка на известния военачалник принц [[Евгений Савойски]].
''Основна статия: [[Фронда]]''
 
В този бунт против монархията се обединяват кръвните принцове, аристократите на шпагата и на робата, парламентите, които искат дял от управлението, селяните и градските радикални среди, подпомагана от време на време от испанците. Само [[Хугеноти|хугенотите]] (традиционни опоненти на краля) остават извън събитията. Мазарини става най-мразеният човек в държавата, защото е чужденец и защото насред увеличаващата се бедност придобива значително богатство - имоти, къщи, редки книги и [[Скъпоценен камък|скъпоценни камъни]] (включително легендарния розов диамант).<ref>''[https://www.flashnews.bg/legendarniyat-rozov-diamant-kardinal-mazarini-otiva-targ/ Легендарният розов диамант на кардинал Мазарини отива на търг]'', на сайта flashnews</ref> Като любител на лукса, той се обзавежда със скъпи италиански мебели и вещи. Брат си и своите племенници осигурява с добри постове или бракове.
== Източници ==
 
Мазарини е по-гъвкав от предшественика си. Ришельо би се опълчил на въстанието със сила, но Мазарини приема да напусне [[Париж]] заедно с кралското семейство и да остави разнородните сили на Фрондата да се изпокарат помежду си. Той прави това два пъти - от февруари до декември 1651 г. и от август 1652 до февруари 1653 г. В изгнание нито за миг не спира да действа като премиер и да докладва на регентката за състоянието на държавата. Накрая Мазарини се оказва победител и за това има две причини. Първата е фактът, че по това време Луи ХІV достига зрялост (13 години според тогавашните закони) и на 7 ноември 1651 г. е провъзгласен за [[Крал на Франция|крал]]. Той запазва кардинала на неговия пост. Втората е появилият се страх у много поданици от [[Анархия|анархията]] и опасността от външно нашествие. Като подкупва враговете си, той сломява съпротивата им и през август 1653 г. войските му превземат [[Бордо]] - последната точка на съпротива.<ref>E. N. Williams, ''Dictionary of English ans European History 1485-1789'', London 1980, p. 309</ref>
[[Файл:Mazarin buste par Lerambert.jpg|ляво|мини|Бюст на Мазарини от Луи Лерамбер]]
 
=== Мазарини - абсолютен владетел на Франция ===
Според [[Волтер]] осемте години след Фрондата превръщат Мазарини в пълен господар на страната. В ръцете му се съсредоточава повече власт отколкото който и да било крал досега. Ана Австрийска, макар да го е довела на власт, сега му е напълно покорна, а това се отнася и до младия крал. Само че Мазарини не използва тази сила в полза на Франция, а за собствена изгода. Най-безпардонно трупа състояние, докато хазната е празна. През 1658 г. Франция дори е заплашена от банкрут.<ref>David E. Kaiser, ''[https://archive.org/stream/politicswar00davi#page/80/mode/2up Politics and war. European conflict from Philip II to Hitler]'', Harvard 1990, p. 81</ref> Същият автор разказва парадоксален случай, при който Луи се обърнал към суперинтенданта на финансите [[Никола Фуке]] за пари. Отговорът бил неочакван: "Сир, казал Фуке, в хазната на Ваше Величество няма нищо, но ако Ви трябват, господин кардиналът ще Ви даде на заем."<ref>Франсоа Волтер, ''[[Векът на Луи XIV|Векът на Луи ХІV]]'', София 2015, том 1, с. 99</ref>
[[Файл:Grand Conde Louvre MR3343.jpg|ляво|мини|Бюст на Великия Конде, от Антоан Коасево]]
Може би най-голямата заслуга на кардинала е школовката, която дава на младия крал. Макар и късно и по кралско настояване, той го взема на заседанията на правителството и внимателно го обучава в изкуството на управлението. Мазарини го убеждава да няма пръв министър след смъртта му и че владетелят трябва да може да се справи с всякакви предизвикателства. Накрая той му препоръчва трима ключови министри, с чиято помощ да управлява сам - финансовия [[Жан-Батист Колбер]], военния [[Мишел льо Телие]] и на външните работи [[Юг дьо Лион]].<ref>Williams, ''Dictionary of English ans European History...'', p. 310</ref>
 
== Външна политика ==
 
=== До Вестфалския мир ===
Мазарини продължава политиката на Ришельо и по отношение на бушуващата все още [[Тридесетгодишна война]]. Той поддържа съюза с [[Швеция]] чрез субсидии, както и с [[Съединени провинции|Обединените провинции]] (Нидерландия). Активността на френската армия в тези години е насочена главно към [[Фландрия]], [[Каталония]] и [[Германия]]. Кардиналът назначава за главнокомандващ на северната армия младия херцог д'Енгиен, по-късно известен като [[Луи II дьо Конде|Великия Конде]] - мъдро решение, защото този 20-годишен военен гений побеждава коравата испанска армия при [[Битка при Рокроа|Рокроа]] (19 май 1643) и при [[Битка при Ланс|Ланс]] (20 август 1648). Другото откритие е [[Анри дьо Тюрен|виконт дьо Тюрен]] - все още не съвсем уверен, но способен и много уважаван генерал. Срещу имперските сили Тюрен среща повече трудности, но успява да осигури границата по [[Рейн]], на нахлуе в [[Бавария]] и да прогони от там старият херцог [[Максимилиан I (Бавария)|Максимилиан]]. Така Франция изиграва решителна роля са сломяването на [[Хабсбурги|Хабсбургите]] и за сполучливия край на войната, оформен с [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мир]] (октомври 1648). Според него Франция получава пълна власт над окупираните по-рано епископства [[Мец]], [[Тул]] и [[Вердюн]]; под властта ѝ остават крепостите [[Брайзах ам Рейн|Брайзах]] и Филипсбург в Германия и [[Пинероло]] в Италия; и южната част на [[Елзас]]. Придобилането на Елзас е считано от някои историци за "паметникът, който обезсмъртява делото на Мазарини".<ref>Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', т. 1, с. 101</ref> Без съмнение ситуацията в средата на ХVІІ в. е такава, че за първи път Франция е най-силната държава в Европа. Страната се утвърждава като лидер на антихабсбупгската коалиция, а перспективите пред нея са блестящи.
[[Файл:LariviereBatailleDunes.jpg|мини|189x189пкс|Тюрен в Битката при дюните, худ. Шарл-Филип Ларивиер]]
 
=== До Пиренейския мир ===
От 1648 г. Франция остава във война само с Испания, но и тя минава през критични фази. Фрондата сериозно блокира възможностите на френските войски и довежда до провал на политиката в Италия (обща атака срещу [[Миланско херцогство|Милано]], заедно със [[Савойско херцогство|Савоя]] и [[Херцогство Мантуа|Мантуа]], окупирането на някои пристанища в [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]]). Испания обаче също е в тежка криза, която се дължи на революции в [[Португалия]], [[Каталония]] и [[Неапол]]. На неаполитанците Мазарини не може да окаже помощ,<ref>Hassall, ''Mazarin'', pp. 25-27</ref> но португалците и каталонците са подкрепени ефективно. Все пак през 1652 г. испанците си връщат [[Барселона]], превземат Гравлен и [[Дюнкерк]]. Тогава Мазарини се съюзява с [[Оливър Кромуел]],<ref>James Perkins, ''[https://archive.org/stream/franceundermazar02perkrich?ref=ol#page/286/mode/2up France under Mazarin]'', New York 1886, vol. 2, p. 287</ref> диктатор в Англия. С негова помощ испанците са разбити в [[Битка при дюните|Битката при дюните]] (14 юни 1658) и Дюнкерк им е отнет. И макар той да е отстъпен на Англия, битката дава възможност на Тюрен да напредне към [[Брюксел]] и да принуди испанците към мир.
 
В същото време Мазарини се впуска в голяма дипломатическа офанзива в Германия. И там той привлича съюзник ([[Бранденбург-Прусия|курфюрство Бранденбург]], 1656). През 1658 г., когато трябва да се избира нов [[Император на Свещената Римска империя|император]], той поставя под въпрос избора на [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд І]]. Накрая го принуждава да обещае, че няма да помага на Испания против Франция и оттегля кандидатурата на Луи ХІV. Най-големият му успех тук е създаването на т. нар. [[Рейнски съюз]] (Франция, Швеция, [[Кьолн]], [[Трир]], [[Майнц]], [[Мюнстер]] и др.), който под предлог да защитава "имперските свободи" действа като оръдие на кардинала.
 
Така изолирана, през ноември 1659 г. Испания подписва [[Пиренейски договор|Пиренейския мир]]. Това е първото унижение за гордата монархия. Тя отстъпва на французите [[Русийон]] в [[Пиренеи|Пиренеите]] и Артоа в [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]]. [[Херцогство Лотарингия|Лотарингия]] (окупирана от Ришельо през 1635 г.) остава под френски контрол. Мазарини (от името на Луи) обещава да не подкрепя повече португалците, освобождава [[Франш Конте|Франш-Конте]] и прощава на Великия Конде, който след Фрондата е избягал при испанците.
 
=== Бракът на Луи ХІV ===
Там, в Пиренеите, Мазарини спечелва една от най-важните си победи. Той принуждава испанския крал [[Фелипе IV|Фелипе ІV]] да даде първородната си дъщеря [[Мария-Тереза Испанска|Мария-Тереза]] за жена на Луи ХІV. Това не е просто брак, а обмислена инвестиция в бъдещето, тъй като инфантата носи със себе си правата върху [[Испанско наследство|испанското наследство]]. Фелипе я убеждава да се отрече официално от правата си, но това не е от особено значение и лесно може да се заобиколи. Освен това отречението важи, ако Испания изплати зестра от 500 000 [[екю]], а тя не го прави.<ref>Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', том 1, с. 96</ref> Като се има предвид отчаяното положение на испанските Хабсбурги (Фелипе няма мъжки наследник), френският крал се оказва най-вероятният законен наследник на огромната [[испанска империя]]. Това обстоятелство ще предопредели до голяма степен цялата му външна политика.
 
== Бележки ==
<references />
* Amedeo Benedetti, ''Sul Breviario dei politici di Giulio Mazzarino, „Rivista di Studi Politici Internazionali“'', a. 79 (2012), fasc. 314, pp. 269 – 278.
* Buelow, George J. (2004). ''A history of baroque music.'' Bloomington: Indiana University Press. ISBN 978-0-253-34365-9.
* Garrett, Mitchell Bennett (1940), ''European history'', 1500 – 1815, American Book Company
* Simone Bertière: ''Mazarin. Le maître du jeu''. Fallois, Paris 2007, ISBN 978-2-87706-635-8.
* Georges Dethan: Mazarin. ''Un homme de paix à l'âge baroque, 1602 – 1661'' (= Personnages. Bd. 4). Imprimerie nationale, Paris 1981, ISBN 2-11-080764-4.
* David J. Sturdy: ''Richelieu and Mazarin. A study in statesmanship''. Palgrave Macmillan, Basingstoke u. a. 2004, ISBN 0-333-75399-2.
* Claude Dulong: ''Mazarin''. Perrin, Paris 1999, ISBN 2-262-01285-7.
 
== Външни препратки ==
Line 41 ⟶ 63:
{{Общомедия|Category:Jules Mazarin}}
{{Уикицитат|Жул Мазарен}}
 
{{франция-мъниче}}
 
{{Нормативен контрол|GND=118579703}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мазарини“.