Automobiles Gonfaronnaises Sportives: Разлика между версии

През 1986 г. отборът влиза във [[Формула 1]]. Това става едва в края на сезона, на [[Монца]]. Отборът по това време се състои от едва 7 човека, а "фабриката" е същият сервиз, с който Жулиен почва през 60-те години. Колата JH 21C е смесица от миналогодишната кола за [[Формула 3000]] и нови елементи взети от [[Рено]]. Двигателят е турбо, доставян от [[Мотори Модерни]] а пилот на отбора е [[Иван Капели]], тест пилот е [[Дидие Пирони]]. През 1987 г. двигателят е [[Косуърт]], а пилот [[Паскал Фабре]]. Той е надежден, но не дава добри резултати и в края на сезона е заменен от бразилеца [[Роберто Морено]]. На [[Аделаида Стрийт Сиркуитс|Аделаида]] Морено записва първите точки за тима, така той завършва с равен брой точки с доста по-солидния тим на [[Лижие]]. 1988 г. е повратна точка – единствен пилот е Филип Стрейф, той успява да завърши едва 4 състезания, спонсор е френската Bouygues group, която обещава да налее средства в отбора. Започва строеж на собствена фабрика извън градчето [[Жонфарон]] (Gonfaron). Bouygues обаче се оттеглят, а за да спаси фалита Жулиен продава отбора на Сирил дьо Рувр. Вандерплен отива в Колони, а Филип Стрейф е заменен за следващия сезон от [[Габриеле Таркини]]. Таркини е близо до точките в Монако и Финикс, но отпада. Все пак в Мексико е шести и това е последната точка в историята на AGS. През 1989 г. е въведена преквалификацията и АГС рядко я преминава. За 1990 г. отборът отново използва двигатели [[Косуърт]]. Финансовата криза обаче повлиява на отбора поради което е продаден на италианците Патрицио Канту и Габриеле Рафаели. Пилотът [[Стефан Йохансон]] е заменен от [[Фабрицио Барбаса]], нищо не се променя и през 1991 г. Последното състезание е [[Голяма награда на Португалия|Голямата награда на Португалия]] 1991 г.