Рено дьо Шатийон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Кръстоносци, ползвайки HotCat |
увод по англ;+ш превод |
||
Ред 7:
}}
}}
'''Рено дьо Шатийон''' ({{lang|fr|Renaud de Châtillon}}; (1125 – 1187) е френски [[благородник]] от [[Дом Шатийон|дома Шатийон]], взел участие във [[Втори кръстоносен поход]]. [[Княжество Антиохия|Княз на Антиохия]] от 1153 до 1160 г. или 1161 г. и владетел на [[Сеньория Трансйордания|сеньория Трансйордания]] от 1175 г. до смъртта си. Той е втори син във френско благородническо семейство{{sfn|Hamilton|2000|p=104}}. През 1147 г. се включва във [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]]. Установява се в [[кралство Йерусалим]] и служи като наемен войник.
През 1153 г Рено сключва брак с [[Констанс Антиохийска]], вдовица на [[Раймон дьо Поатие]] и княгиня на Антиохия. Според [[Гийом от Тир]] нейните поданици са неприятно изненадани, че тяхната „прочута, могъща и с добро потекло“ принцеса е избрала да се „ожени за рицар-наемник“.{{sfn|Hamilton|1978|p=98 (note 8)}}. Главният опонент на Рено е патриархът на Антиохия Аимери от Лимож.{{sfn|Runciman|1989|p=346}} Той отказва да финансира военните му кампании и за отмъщение Рено го залавя и подлага на мъчения. Патриархът е освободен едва след намесата на крал [[Балдуин III (Йерусалим)|Балдуин III]]. През 1156 г. в съюз с [[Арменско кралство Киликия|арменския]] владетел Торос Рено напада [[Кипър]], тогава византийско владение, и го разграбва. Това ядосва византийския император [[Мануил I Комнин|Мануил Комнин]], който наказва арменците в [[Киликия]] и пристига с голяма армия в Антиохия. Рено е принуден да иска прошка, но не престава с нападенията в съседни области. През 1160 или 1161 напада земеделските стопани в долината на [[Ефрат]] при [[Мараш]], но е заловен от емира на [[Алепо]] и остава дълги години в плен. Освободен е през 1176 г. след като за него е платен голям откуп. Междувременно Констанс е починала и той губи правата си като владетел на Антиохия. Сключва брак с богатата наследница на [[сеньория Трансйордания]] Стефани от Мили, а тъй като крал [[Балдуин IV (Йерусалим)|Балдуин IV]] му подарява и [[Хеброн]], Рено става един от най-богатите [[барон]]и в Йеруслимското кралство. Земите му са разположени на пътя на богатите кервани, пътуващи между Сирия и Египет и той постоянно ги подлага на грабеж, предизвиквайки ненавистта на мюсюлманските военачалници. Кралят му има доверие и през 1177 г. го прави регент, защото той самият е тежко болен. Рено застава начело на кръстоносната армия, победила [[Саладин]] в [[Битка при Монжизар|битката при Монжизар]].
В началото на 1180-те години Рено предприема още по-нагла атака срещу мюсюлманите, като сформира малка флота от пет кораба и напада селищата по крайбрежието на Червено море и тормози мюсюлманските поклонници, отправили се на [[хадж]]. През 1183 г. застрашава дори [[Мека]] и Саладин се заклева, че ще му отмъсти.
След смъртта на Балдуин IV Рено подкрепя сестрата на краля [[Сибила Йерусалимска|Сибила]] и нейния съпруг [[Ги дьо Лузинян]] в спора за наследяването. Те надделяват през 1186 г. През зимата в края на същата година Рено напада керван, като така нарушава сключеното примирие между Йерусалимското кралство и Саладин. Разгневеният Саладин напада с голяма армия и разбива кръстоносците в [[битката при Хатин]] (1187). Рено е заловен на бойното поле и Саладин лично го обезглавява. Повечето историци разглеждат Рено като безотговорен авантюрист, чиято алчност довежда до падането на Йерусалим. От друга страна Хамилтън твърди, че той е единственият сред кръстоносците, опитал да попречи на Саладин да обедини всички съседни мюсюлмански владения.
== Източници ==
<references />
== Литература ==
* {{cite journal |last=Hamilton |first=Bernard |title=The Elephant of Christ: Reynald of Châtillon |journal=Studies in Church History |number=15 |year=1978 |pages=97 – 108 |issn=0424 – 2084 |ref=harv}}
* {{cite book |last=Hamilton |first=Bernard |year=2000 |title=The Leper King and His Heirs: Baldwin IV and the Crusader Kingdom of Jerusalem |publisher=Cambridge University Press |isbn=978-0-521-64187-6 |ref=harv}}
* {{cite book |last=Runciman |first=Steven |author-link=Steven Runciman |year=1989 |title=A History of the Crusades, Volume II: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100 – 1187 |publisher=Cambridge University Press |isbn=0-521-06163-6 |ref=harv}}
{{превод от|en|Raynald of Châtillon|947730711}}
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Дом Шатийон]]
| |||