Съюзници във Втората световна война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
?!
м overlinking
Ред 10:
== През 1941 г. ==
След нападението на [[Германия]] над [[СССР]] на [[22 юни]] [[1941]] г., още на [[12 юли]] [[1941]] г. [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия]] и [[СССР]] подписват договор за военно сътрудничество, според който Великобритания се ангажира да снабдява СССР с най-необходимите продукти, техника и боеприпаси срещу [[Германия]]. <ref>Втора световна война. Кратка история. 1939 – 1945., С., с.665</ref> Великобритания е начело с [[Уинстън Чърчил]], а СССР начело с [[Йосиф Сталин]]. Чърчил не е склонен да задълбочава „приятелството“ си със Сталин, но президентът на САЩ [[Франклин Рузвелт]] настоява за политически договор, който да ангажира СССР за следвоенното демократично уреждане на света. Такъв се подписва само между Великобритания и СССР през март 1942 г. Отношенията между САЩ и Великобритания остават нерегулирани от договори, макар че двете държави подписват общи декларации за своите военни цели. Такава е [[Атлантическа харта|Атлантическата харта]] от [[14 август]] [[1941]] г., подписана от
президента на [[САЩ]] [[Франклин Делано Рузвелт]] и министър-председателя на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия]] [[Уинстън Чърчил]]. Създадена е съгласувана позиция на двете страни във Втората световна война.<ref>Втора световна война. Кратка история. 1939 – 1945., С., с.666</ref> След нападението на [[Япония]] над [[САЩ]] от [[8 декември]] [[1941]] г., [[САЩ]] и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия]] са във война с [[Япония]]. <ref>Втора световна война. Кратка история. 1939 – 1945., С., с.667</ref>
 
Трите големи (или Велики сили): Великобритания, [[САЩ]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] са естествени съюзници, но договорните отношения между тях са установени значително по-късно от реалното начало на тяхното сътрудничество.
Ред 17:
Антифашистката коалиция се разширява значително на [[1 януари]] [[1942]] г., когато във Вашингтон към трите големи държави се присъединяват още 21. Те всички подписват [[Декларация на Обединените нации|Декларацията на Обединените нации]] (обединените нации са обединени от съюза си против Хитлер <ref>Христоматия по Най-нова обща история, С., 1988, с. 152 – 153</ref>). Освен САЩ, Великобритания и СССР, се подписват още: [[Китай]], [[Австралия]], [[Белгия]], [[Канада]], [[Коста Рика]], [[Куба]], [[Чехословакия]], [[Доминиканска република|Доминиканската република]], [[Ел Салвадор]], [[Гърция]], [[Гватемала]], [[Хаити]], [[Хондурас]], [[Индия]], [[Люксембург]], [[Холандия]], [[Нова Зеландия]], [[Норвегия]], [[Панама]], [[Южна Африка]] и [[Югославия]]. Прави впечатление отсъствието на окупирана Франция, която по това време е съюзник на Германия ([[Режим Виши|режимът Виши]]), а движението Свободна Франция на [[Шарл дьо Гол]] още не е признато като страна в международните отношения.
 
През [[септември]] [[1943]] г. [[Италия]] подписва примирие с антихитлеристката коалиция, а на [[13 октомври]] обявява война на Германия, италианските войски още през септември [[1943]] г. започват активни бойни действия срещу германската армия както на италианска територия, така и на територията на окупираните дотогава от Италия територии в Югославия, Албания, Гърция и Франция, след което [[СССР]], [[САЩ]] и [[Великобритания]] излизат с обща правителствена декларация, че признават статут на [[Италия]] на съвместно воюваща държава и правото на италианския народ да се бори за свободата си, на 23 август 1944 г. и на 8 септември 1944 г. съответно [[Румъния]] и [[България]] обявяват война на Германия и подписват малко по-късно примирия с антихитлеристката коалиция и изпращат румънски и български войски на фронтовете в [[Югославия]], [[Унгария]], [[Чехословакия]], [[Гърция]] и [[Австрия]], където те започват активни бойни действия срещу германските войски.
 
Ръководителите на трите Велики сили в коалицията поддържат чести контакти и се срещат три пъти на конференции, в които обсъждат хода на войната и бъдещето на света: през ноември-декември [[1943]] г. в [[Техеран]], през февруари [[1945]] г. в [[Ялта]] (на Кримския полуостров) и през юли 1945 г. в [[Потсдам]] (край [[Берлин]]). Опитите да се запази коалицията и след края на войната се провалят, въпреки провежданите от 1945 до [[1947]] г. срещи на външните министри. Коалицията е съвпадение на интересите само за войната, предизвикана от агресията на Германия и след отпадането на заплахата бързо се разпада.
Ред 68:
* [[Файл:Flag_of_Italy_%281861-1946%29.svg|ръб|23x15px]] [[Италия]]: [[13 октомври]] [[1943]](до 8 септември 1943 г. членка на Оста)
* [[Файл:Flag_of_Colombia.svg|ръб|23x15px]] [[Колумбия]]: [[26 ноември]] [[1943]]
* [[Файл:Flag_of_SFR_Yugoslavia.svg|ръб|23x15px]] [[Югославия|Демократична Федерална Република Югославия]]: [[1 декември]] [[1943]] <ref>Демократичната Федерална Република Югославия била създадена на [[29 ноември]], [[1943]], от югославските [[партизани]].</ref>
 
[[Файл:Yalta_summit_1945_with_Churchill,_Roosevelt,_Stalin.jpg|мини|300px|Right|Конференцията в Ялта, февруари 1945 г.]]