Католическа семинария (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
|||
Ред 14:
През 1840 г. католиците в Южна България са поверени на грижите на [[Капуцини (монашески орден)|ордена на капуцините]]. През 1868 г. орденът откриват малка духовна семинария в [[Пловдив]]. Заслуга за това имат епископите-капуцини [[Андреа Канова|Андрей Канова]] (1841 – 1866) и [[Франческо Рейнауди]] (1868 – 1885). Първоначално в нея учат 8 младежи от Пловдив и околните павликянски села. През 1881 г. Рейнауди с помощта на [[Роберто Менини]] преструктурира семинарията и тя е наречена „Международна“. Към семинарията е създаден и пансион. Преобладаващото число семинаристи в нея са били българи. От 1881 до 1884 г. освен чужденците, тя подготвя и 17 свещеника от павликяните-българи<ref>Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>.
През 1884 г. Католическата семинария е настанена в нова сграда и е наименувана Серафическа семинария на апостолическия Ориенталски институт на капуцините, имаща за цел да подготвя български младежи за членове на орден на капуцините. През 1885 г. в семинарията учат 40 момчета<ref name=":0">[https://draganbachev.wordpress.com/2013/09/13/епископ-викенти-пеев-възпитаник-на/ Ваташки Р., ЕПИСКОП ВИКЕНТИ ПЕЕВ – ВЪЗПИТАНИК НА ОРИЕНТАЛСКИЯ КАПУЦИНСКИ ИНСТИТУТ]</ref>. През 1892 г.
[[Съединение на Източна Румелия с Княжество България]] поставя на изпитание семинарията. През 1894 г. Серафическата семинария в Пловдив е разделена на две: младежите-чужденци са изпратени в
Някои от завършилите семинаристи избират светския живот, но са останали тясно свързани с техните енории като са били учители, писари (образовани чиновници) и дори избирани за кметове.
| |||