Райнер Мария Рилке: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м снимка
м overlinking; козметични промени
Ред 27:
Рилке е роден в [[Прага]], но е смятан за австрийски поет, понеже пише главно на немски в пределите на старата [[Австро-Унгария|Австро-Унгарска империя]]. Израства в семейството на чиновник от железопътното ведомство с провалена военна кариера. По желание на честолюбивата си майка Рилке години наред е възпитаван като момиче, носи женски дрехи и прически. След раздялата на родителите му, по настояване на бащата като противовес прекарва пет години във военно училище, където се чувства смазан физически и психически. Рилке следва в Търговската академия в [[Линц]], а после записва [[философия]], [[право]] и [[история на изкуството]] в университетите в Прага, [[Мюнхен]] и [[Берлин]]. Останалата част от живота му преминава в непрекъснати странствания из [[Италия]], [[Испания]], [[Франция]], [[Дания]], [[Швеция]] и [[Швейцария]]. Сред тях особено значение има пътуването му до [[Москва]], където многократно се среща с [[Лев Толстой]].
 
Последните си години Рилке проживява в [[Швейцария]], където приятели му предоставят една кула в така наречения „Замък Мюзо“. Там поетът, вдъхновен от лириката на близките му [[Пол Валери]] и [[Андре Жид]], пише стихове предимно на френски, някои издадени след смъртта му. Умира от [[левкемия]] и е погребан в двора на старата църква в [[Рарон]] сред [[Берн]]ските [[Алпи]]. На надгробната му плоча е издълбана епитафия, сътворена от самия Рилке<ref>Надгробната епитафия на Рилке, в превод на [[Венцеслав Константинов]]</ref>:
{{цитат|<br>{{center|Роза, о, чисто противоречие, радост
ничий сън да не бъдеш<br />
Ред 34:
 
== Творби ==
[[FileФайл:Das Stundenbuch (Rilke) 007.jpg|мини|160px|вляволяво|Страница от „Часослов“]]
В своята младост Рилке всяка Коледа завършва по една стихосбирка – така публикува книгите ''„Живот и песни“'' (1894), ''„Жертва на ларите“'' (1895), ''„Увенчан от сънища“'' (1896) и ''„Пред Рождество“'' (1897), които в 1903 г. обединява в сборника ''„Първи стихотворения“''. В началото на новото столетие Рилке издава стихосбирката ''„Книга на образите“'' в четири части (1902 – 1906). В [[Париж]] той става секретар на скулптора [[Огюст Роден]], който му оказва силно влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си. Във френската столица Рилке създава стихосбирката си ''„Часослов“'' (1905), посветена на писателката [[Лу Андреас-Саломе]], близка негова приятелка до края на живота му. Публикува и сборника ''„Нови стихотворения“'' (1907), както и книгата ''„Реквием“'' (1909). След тежка душевна криза, от която се избавя едва с написването на романа ''„Записките на Малте Лауридс Бриге“'' (1910), Рилке заминава за [[Северна Африка]], а после за две години се установява като гост на княгиня Мари фон Турн унд Таксис в старинния замък „Дуино“ на [[Адриатика|Адриатическото крайбрежие]] – там започва да пише прочутите си ''„Дуински елегии“'' (1912 – 1922) и замисля цикъла ''„Сонети към Орфей“'' (1923), негова поетическа изповед.
 
== Рилке в България ==
[[КартинкаФайл:Pasternak-rilke.jpeg|thumbмини|250px|Рисунка на Райнер Мария Рилке от Леонид Пастернак, ок. [[1900]] г.]]
 
През [[1919]] г. в [[Стара Загора]] излиза в библиотека „Везни“ прочутата младежка творба на Райнер Мария Рилке ''„Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке“'' (създадена през [[1899]] г. и публикувана в завършен вид през [[1906]] г.) в превод на [[Гео Милев]]. Българският поет, усвоил от [[Пенчо Славейков]] идеите на „[[европеизъм|европеизма]]“, насочва вниманието към голямото творчество на австрийския символист, когото той определя като „естет, майстор на формата“. През 1921 г. в София са отпечатани Рилкевите ''„Записки на Малте Лауридс Бриге“''. На следващата година Гео Милев издава своята ''„Антология на жълтата роза – лирика на злочеста любов“'', и в нея е включил стихотворението на Рилке ''„Молитва на девиците“''.
Ред 48:
Порасналият интерес към света на Рилке след [[Втората световна война]] довежда до най-крупното му представяне през [[1979]] г. с един том ''„Лирика“'' в поредицата „Световни поети“. Сборникът включва 130 творби на Рилке, подбрани от [[Венцеслав Константинов]] из книгите на поета ''„Първи стихотворения“'', ''„Ранни стихотворения“'', ''„Книга на образите“'', ''„Часослов“'', ''„Нови стихотворения“'', ''„Реквием“'', ''„Дуински елегии“'' и ''„Сонети към Орфей“''. Изданието е богато коментирано, а в предговора на [[Петър Велчев]] се казва: „Песните на Райнер Мария Рилке, този последен Орфей на европейската култура, остават едни от най-автентичните и проникновени страници в духовните търсения на нашия век.“ През 1985 г. е публикуван нов превод на ''„Записките на Малте Лауридс Бриге“''.
{{br}}
[[КартинкаФайл:Rilke in Moscow by L.Pasternak (1928).jpg|мини|250px|Портрет на Рилке от Леонид Пастернак, 1928 г.]]
 
== Влияние ==
Ред 68:
** „Das Buch von der Pilgerschaft“ (1901)
** „Das Buch von der Armut und vom Tode“ (1903)
[[FileФайл:Grave of Rainer Maria Rilke at the churchyard in Raron - Swizerland.jpg|мини|260px|вдяснодясно|Гробът на Рилке в Рарон, Швейцария]]
* „Das Buch der Bilder“ (4 Teile, 1902 – 1906)
* „Neue Gedichte“ (1907)