Райнер Мария Рилке: Разлика между версии

Рилке е роден в [[Прага]], но е смятан за австрийски поет, понеже пише главно на немски в пределите на старата [[Австро-Унгария|Австро-Унгарска империя]]. Израства в семейството на чиновник от железопътното ведомство с провалена военна кариера. По желание на честолюбивата си майка Рилке години наред е възпитаван като момиче, носи женски дрехи и прически. След раздялата на родителите му, по настояване на бащата като противовес прекарва пет години във военно училище, където се чувства смазан физически и психически. Рилке следва в Търговската академия в [[Линц]], а после записва [[философия]], [[право]] и [[история на изкуството]] в университетите в Прага, [[Мюнхен]] и [[Берлин]]. Останалата част от живота му преминава в непрекъснати странствания из [[Италия]], [[Испания]], [[Франция]], [[Дания]], [[Швеция]] и [[Швейцария]]. Сред тях особено значение има пътуването му до [[Москва]], където многократно се среща с [[Лев Толстой]].

 

{{цитат|<br>{{center|Роза, о, чисто противоречие, радост

ничий сън да не бъдеш<br />

 

== Творби ==

В своята младост Рилке всяка Коледа завършва по една стихосбирка – така публикува книгите ''„Живот и песни“'' (1894), ''„Жертва на ларите“'' (1895), ''„Увенчан от сънища“'' (1896) и ''„Пред Рождество“'' (1897), които в 1903 г. обединява в сборника ''„Първи стихотворения“''. В началото на новото столетие Рилке издава стихосбирката ''„Книга на образите“'' в четири части (1902 – 1906). В [[Париж]] той става секретар на скулптора [[Огюст Роден]], който му оказва силно влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си. Във френската столица Рилке създава стихосбирката си ''„Часослов“'' (1905), посветена на писателката [[Лу Андреас-Саломе]], близка негова приятелка до края на живота му. Публикува и сборника ''„Нови стихотворения“'' (1907), както и книгата ''„Реквием“'' (1909). След тежка душевна криза, от която се избавя едва с написването на романа ''„Записките на Малте Лауридс Бриге“'' (1910), Рилке заминава за [[Северна Африка]], а после за две години се установява като гост на княгиня Мари фон Турн унд Таксис в старинния замък „Дуино“ на [[Адриатика|Адриатическото крайбрежие]] – там започва да пише прочутите си ''„Дуински елегии“'' (1912 – 1922) и замисля цикъла ''„Сонети към Орфей“'' (1923), негова поетическа изповед.

 

== Рилке в България ==

 

През [[1919]] г. в [[Стара Загора]] излиза в библиотека „Везни“ прочутата младежка творба на Райнер Мария Рилке ''„Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке“'' (създадена през [[1899]] г. и публикувана в завършен вид през [[1906]] г.) в превод на [[Гео Милев]]. Българският поет, усвоил от [[Пенчо Славейков]] идеите на „[[европеизъм|европеизма]]“, насочва вниманието към голямото творчество на австрийския символист, когото той определя като „естет, майстор на формата“. През 1921 г. в София са отпечатани Рилкевите ''„Записки на Малте Лауридс Бриге“''. На следващата година Гео Милев издава своята ''„Антология на жълтата роза – лирика на злочеста любов“'', и в нея е включил стихотворението на Рилке ''„Молитва на девиците“''.

Порасналият интерес към света на Рилке след [[Втората световна война]] довежда до най-крупното му представяне през [[1979]] г. с един том ''„Лирика“'' в поредицата „Световни поети“. Сборникът включва 130 творби на Рилке, подбрани от [[Венцеслав Константинов]] из книгите на поета ''„Първи стихотворения“'', ''„Ранни стихотворения“'', ''„Книга на образите“'', ''„Часослов“'', ''„Нови стихотворения“'', ''„Реквием“'', ''„Дуински елегии“'' и ''„Сонети към Орфей“''. Изданието е богато коментирано, а в предговора на [[Петър Велчев]] се казва: „Песните на Райнер Мария Рилке, този последен Орфей на европейската култура, остават едни от най-автентичните и проникновени страници в духовните търсения на нашия век.“ През 1985 г. е публикуван нов превод на ''„Записките на Малте Лауридс Бриге“''.

{{br}}

 

== Влияние ==

** „Das Buch von der Pilgerschaft“ (1901)

** „Das Buch von der Armut und vom Tode“ (1903)

* „Das Buch der Bilder“ (4 Teile, 1902 – 1906)

* „Neue Gedichte“ (1907)