Междусъюзническа война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м формат изт. |
няма такова нещо в източника, който е и неблагонадежден |
||
Ред 149:
|}
През втората половина на май 1913 г. съюзниците съгласуват няколко оперативни варианта в зависимост от посоката на очакваното българско настъпление. Те предвиждат концентрично контранастъпление на сръбската групировка откъм Скопие и гръцката откъм Солун за разгром на българските войски между Вардар и Струма.<ref>{{Харв|Филипов|1941|loc=283}}</ref> От българска страна [[План Савов – Нерезов|планът Савов – Нерезов]], изготвен по същото време, залага на решителен удар през [[Тимок]] и [[Нишава]] в поречието на [[Южна Морава]] за прекъсване на снабдяването на сръбската армия в Македония. Паралелно с това се предвижда изтласкване на сърбите от „безспорната“ зона, изолиране на гръцката от сръбската армия и, на следващ етап, щурм на Солун.<ref>{{Харв|Филипов|1941|loc=180 – 182}}; {{Харв|Марков|1991|loc=17 – 18}}
Военните планове на Османската империя и Румъния са изготвени в съответствие с териториалните претенции на тези две държави към България. Главната цел на общо ¼ милион османски бойци, струпани в Цариград и на [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]], е Одрин заедно с хинтерланда на изток от долното течение на Марица.<ref>{{Харв|Филипов|1941|loc=165}}</ref><ref name="ginchev114">{{Харв|Гинчев|1963|loc=114 – 115}}</ref> Румънският 5-ти корпус е разположен в Северна Добруджа, на десния бряг на Дунав, със специалната задача да окупира българските територии до линията [[Тутракан]] – [[Балчик]]. На левия бряг, главните румънски сили се подготвят за настъпление по най-краткия път през Дунав към София, за да предотвратят решителен успех на българите над сърби и гърци.<ref name="ginchev114"/><ref>{{Харв|Марков|1991|loc=145}}</ref>
| |||