Уикипедия

Кръстоносен поход: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 58:
 
== Хронология ==
Между 1095 и около 1500 г. има голям брой военни операции, които биха могли да се нарекат кръстоносни походи, но само малък брой от тях стават всеизвестни в последователен ред и всички те са насочени към Сирия и Палестина. Общоприетата номерация включва само мащабните международни походи с крайна цел Божи гроб. Въпреки това историците не са постигнали съгласие по отношение на някои поредни номера: някои определят похода на Фридрих II от 1228 – 9 г. за шести поред, други го считат за последен стадий на петия поход от 1213 г. В зависимост от това се променя номерацията на последвалите походи. Това обяснява и отказа от номерация на египетската кампания и похода към Тунис на [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] (шести и седми или осми и девети). В началото на 18 век някои историци се придържат към пет, докато други преброяват осем. Объркването се усилва, когато се прибавят походи като тези на децата, на пастирите и др.<ref name="КТ"/> {{rp|46}}
 
=== Първи кръстоносен поход (1095 – 1099) ===
{{Основна|Първи кръстоносен поход}}
Line 73 ⟶ 75:
{{Основна|Втори кръстоносен поход}}
 
Кралете на Йерусалим консолидират [[монархията]]кралството си и яго разширяват между [[Средиземно море]] и река [[Йордан (река)|Йордан]]. Мюсюлманските [[Емирство|емирства]] в района набират сили и в крайна сметка се противопоставят на експанзията на кръстаим. Първи е [[Имад ад-Дин Зенги|Зенги]], владетел на [[Мосул]] и [[Халеб]], който на 25 декември 1144 г. ([[Рождество Христово]]) завладява графство Едеса и ликвидирапревзема първата от кръстоносните държави. В отговор на тези действия папа [[Евгений III]] и [[абат]] [[Бернар от Клерво]] проповядват за нов кръстоносен поход.
 
За разлика от първия, в този участват крале от цялото християнство, оглавени от френския крал [[Луи VII]]<ref>Придружаван и от съпругата си, кралица [[Елеонор Аквитанска]].</ref> и от германския император [[Конрад III]]. Двамата монарси оценяват пропагандистката стойност на първата кампания и потеглят с желание. Противоречията между французи и германци обаче, както и конфликти с византийците на [[Мануил I Комнин]], са постоянна пречка по време на целия поход. След прекосяването на византийските територии двете армии са разбити поотделно от селджукските турци. Оцелелите пристигат в Северна Сирия, но решават, че Едеса не е чак толкова важна цел и се отправят към Йерусалим. Оттам, разочаровайки крал [[Балдуин III (Йерусалим)|Балдуин III]], вместо да тръгнат срещу [[Нур ад-Дин Зенги]], син и наследник на Зенги, Луи и Конрад избират да атакуват [[Дамаск]], независимо емирство и съюзник на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]].
Line 137 ⟶ 139:
{{Основна|Осми кръстоносен поход}}
 
Настъплението на [[мамелюците]] предизвиква провеждането на последния, Осми кръстоносен поход. Той е организиран отново от краля на Франция Луи IX Свети през 1270 г. Поради това, че не може да привлече доброволци, кралят се принуждава да събере наемни рицари. Новото кръстоносно опълчение се отправя срещу [[Тунис]], откъдето идва главната заплаха. Кръстоносците победоносно напредват в Тунис, но неочаквано избухва [[чума]], покосила голяма част от рицарите. Почива и крал Луи IX Свети. Походът е разбит, но настъпателните операции продължават. [[Емир]]ът на Тунис не е в състояние да оказва по-нататъшна съпротива и е принуден да сключи мир.
 
=== Девети кръстоносен поход (1271 – 1272) ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кръстоносен_поход“.