Междусъюзническа война: Разлика между версии

Военните планове на Османската империя и Румъния са изготвени в съответствие с териториалните претенции на тези две държави към България. Главната цел на общо ¼ милион османски бойци, струпани в Цариград и на [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]], е Одрин заедно с хинтерланда на изток от долното течение на Марица.<ref>{{Харв|Филипов|1941|loc=165}}</ref><ref name="ginchev114">{{Харв|Гинчев|1963|loc=114 – 115}}</ref> Румънският 5-тии корпус е разположен в Северна Добруджа, на десния бряг на Дунав, със специалната задача да окупира българските територии до линията [[Тутракан]] – [[Балчик]]. На левия бряг, главните румънски сили се подготвят за настъпление по най-краткия път през Дунав към София, за да предотвратят решителен успех на българите над сърби и гърци.<ref name="ginchev114"/><ref>{{Харв|Марков|1991|loc=145}}</ref>

На 18 юни сърбите минават в контранастъпление и нанасят тежък удар по десния фланг на Четвърта армия ([[Седма пехотна рилска дивизия|7-маа пехотна рилска дивизия]]), който отстъпва обратно през Злетовска река към [[Кочани]]. Този сръбски успех е неутрализиран от [[Криволашка битка (1913)|победата]] на лявото българско крило ([[Втора пехотна тракийска дивизия|2-ра пехотна тракийска дивизия]]) при [[Криволак]] (21 юни).<ref>{{Харв|Ратковић|1972|loc=273 – 282}};{{Br}}{{Харв|Дървингов|1925|loc=612 – 614, 619 – 620, 627 – 628, 634 – 637}}</ref>, но самото то е застрашено в тил от гърците. Възползвайки се от превъзходството си в хора и артилерия, гръцкото командване съсредоточава силите си за последователни удари по разтеглената отбрана на Втора армия. Пръсната от [[Струма]] до [[Вардар]], тя не успява да окаже ефективен отпор. На 21 юни позициите ѝ са пробити на две места в центъра – [[Битка при Лахна|при Лахна]] (на [[Круша (планина)|Круша планина]]) и [[Битка при Кукуш|при Кукуш]].<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=74, 77 – 83}}</ref> На 23 юни дясното ѝ крило (3-та [[Трета пехотна балканска дивизия|балканска]] и 2-ра [[Шеста пехотна бдинска дивизия|бдинска]] [[бригада]]) търпи [[Битка при Дойран (1913)|поражение при Дойран]].<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=83 – 85}}</ref> Българите отстъпват през [[Беласица]] и [[Струма]]. Преследващите ги гърци пресичат (26 – 27 юни) линията [[Струмица]]—[[Петрич]], по която преминават основните комуникации на българските войски, сражаващи се срещу сърбите.<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=89 – 92}}</ref> Четвърта армия успява да се изтегли своевременно към [[Калиманци (община Виница)|Калиманското]] плато, но оставя в сръбски ръце Кочани, [[Щип]], [[Радовиш]] и ред други градове.<ref>{{Харв|Ратковић|1972|loc=284 – 287}};{{Br}}{{Харв|Дървингов|1925|loc=656 – 657, 664 – 665}}</ref>

Първа и Трета българска армия влизат в бой на 22 юни. Правителството дава съгласието си за това след като сръбски войски нарушават старата българска граница при [[Кюстендил]]. В операция за овладяване на [[Пирот]]ския укрепен лагер [[Пета пехотна дунавска дивизия|5-таа]] и [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-таа пехотна дивизия]] преминават [[Стара планина]] през Кадъбоазкия и Светиниколския проход. На 24 юни е завладян Княжевац. В същото време Царибродската група ([[Тринадесета пехотна дивизия|13-таа пехотна дивизия]] и 1-ва [[Първа пехотна софийска дивизия|софийска]] бригада от състава на Трета армия) настъпва по реките [[Нишава]] и [[Ерма]] и овладява височините на югоизточните подстъпи на Пирот. [[Трънски отряд (1913)|Трънската група]] атакува (24 юни) хребета [[Букова глава]] в опит да си пробие път към [[Враня (град)|Враня]] и да прекъсне железницата между Стара Сърбия и Македония.<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=95, 97, 101 – 102}};{{Br}}{{Харв|Христов|1922|loc=164 – 168, 172 – 175, 180 – 184}}</ref> Също на 24 юни части от Пета армия разбиват сръбската Дунавска (II) дивизия при връх Китка и заплашват да се спуснат в долината на [[Пчиня]] към [[Скопие]].<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=152 – 156}}</ref>

Главната румънска армия започва прекосяването на [[Дунав]] на 2 юли при [[Бекет (Румъния)|Бекет]] и [[Гиген]]. Първа конна дивизия се насочва на запад, в тила на Първа българска армия при [[Белоградчик]]. Съгласно заповед на своето правителство, българските погранични части не оказват съпротива, а повечето войски са оттеглени от Северозападна България.<ref>{{Харв|Дървингов|1925|loc=677 – 679}}</ref> До престрелки и боеве се стига при [[Портитовци]] и [[Бойчиновци]], след като румънска кавалерия се опитва да прекъсне железопътната линия от [[Брусарци]] за [[Мездра]].<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=144}}</ref> При град [[Михайловград|Фердинанд]] румънците пленяват разбунтували се части от 9^-таа пехотна дивизия, а на 6 юли в района на [[Чупрене]] се срещат със сръбските войски, навлезли в българска територия от запад.<ref>{{Харв|Дървингов|1925|loc=682, 684 – 685}}</ref>

След известни колебания, българското командване се отказва от плана за отстъпление към [[Конявска планина|Конявската планина]] и решава да задържи сърбите, които настъпват от запад в обхват на Осоговската планина, и гърците, напредващи на север по долината на Струма.<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=136, 142 – 143}}</ref> На гръцкия фронт са прехвърлени (началото на юли) части от Първа и Трета армия. Главните сили на Трета българска армия заемат за отбрана [[Сливница|Сливнишката]] позиция, с което прикриват столицата от сръбско нападение, а левият ѝ фланг, усилен с 5-таа пехотна дивизия, подготвя втори опит за пробив към [[Българска Морава]] през [[Власина]] и [[Сурдулица]].<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=123 – 124, 142 – 143}};{{Br}}{{Харв|Христов|1922|loc=169, 187}};{{Br}}{{Харв|Дървингов|1925|loc=696}}</ref>