Илия Конев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{Личност
| категория = филолог
| портрет =
| портрет-описание =
|
| работил =
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[Филология]], [[културология]]
| учил-при =
| работил-в = Институт по литература към [[БАН]]<br>[[Великотърновски университет|ВТУ „Кирил и Методий“]]<br>[[Югозападен университет „Неофит Рилски“|ЮЗУ „Неофит Рилски“]]<br>Славянски университет в София
| студенти =
| публикации = „Българското възраждане и Просвещението“, т. I-IV
Line 22 ⟶ 19:
| институция1 = Депутат
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|7в=1}}
| институция2 = министър на науката и висшето образование
| постове2 = [[Правителство на България (77)|Правителство]] на [[Андрей Луканов]]
| известен-с =
| отличия = }}
}}
'''Илия Харалампиев Конев''' е български [[учен]] в областта на [[история на литературата]], [[Сравнително литературознание|сравнителното литературознание]] и [[
== Биография ==
=== Образование и научна кариера ===
Роден е на 6 февруари 1928 г. в град Петрич в семейство на бежанци от [[Прилеп (град)|Прилеп]]. Завършва гимназия „Пейо Яворов“ в родния си град, а после [[Славянска филология]] в [[
По настояване на [[Людмил Стоянов]] и [[Никола Трайков]]
В 1970 – 1972 г. е сътрудник в [[Институт за славяноведение и балканистика|Института за славяноведение и балканистика]] на Руската академия на науките, където защитава докторат на тема „Литературни взаимоотношения и литературен процес (Българската възрожденска литература в нейните взаимоотношения с балканските литератури“. От 1972
Лектор и гост-професор в университетите в [[Лайпцигски университет|Лайпциг]], [[Гьотингенски университет|Гьотинген]] и [[Маргбургски университет|Марбург]].
=== Научно наследство ===▼
Книжовното наследство, оставено от проф. Конев, включва 18 монографии, над 600 студии и статии, множество публицистични публикации, рецензии и отзиви. Участвал е в десетки международни конгреси и симпозиуми, преподавал е литература на Българското възраждане във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Кирил и Методий“]], [[Югозападен университет „Неофит Рилски“|Югозападния университет „Неофит Рилски“]], Славянския университет в София
Още с първите си публикации поставя въпроса за духовното общуване между народите и за лостовете в това общуване. „Ние сред другите и те сред нас“ (1972) е първата имагологична книга в родната историография след [[Втора световна война|Втората световна война]]. Сравнителното литературознание, подновено в неговата методология, става отправна точка за по-нататъшни значими изследвания и монографии, най-внушителен от които е четиритомният труд „Българското възраждане и Просвещението, т. I-IV, 1983, 1991, 1998, 2002“. Поставеният за първи път в първия том проблем за връзката между Българското възраждане и европейското [[Просвещение]] прераства в четвъртия том в едно от най-големите му обобщения за дълбинната значимост на „взаимна взаимност“, послание към което народите и техните култури се стремят от векове. В навечерието на своята 80-годишнина през 2007 г. проф. Илия Конев издава изследването „Вук Караджич за българите и европейската българистика“, където разглежда българистичните интереси на големия славист и поставя нови изследователски хоризонти пред „българското вукознание“.
=== Обществена дейност и признание ===
През 2007 г. Комисията по досиетата го обявява като агент на Шесто управление на [[Държавна сигурност]] с псевдоним ''Кирил''.<ref name="comdos14">Конев е проверен от Комисията като бивш народен представител и министър.<br/>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://comdos.bg/media/stories/reshenia/14.pdf | формат = PDF | заглавие = Р Е Ш Е Н И Е № 14/ 04.09.2007 г. | достъп_дата = 08.12.2012 | автор = Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия | дата = 04.09.2007 | страници = 21 }}</ref>▼
Член е на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]].
Чуждестранен член на Сръбската академия на науките и изкуствата, член-кореспондент на Немско-българското дружество за поощряване на връзките между Германия и България (Берлин).
▲=== Научно наследство ===
▲Книжовното наследство, оставено от проф. Конев, включва 18 монографии, над 600 студии и статии, множество публицистични публикации, рецензии и отзиви. Участвал е в десетки международни конгреси и симпозиуми, преподавал е литература на Българското възраждане във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Кирил и Методий“]], [[Югозападен университет „Неофит Рилски“|Югозападния университет „Неофит Рилски“]], Славянския университет в София. Лектор и гост-професор в университетите в [[Лайпцигски университет|Лайпциг]], [[Гьотингенски университет|Гьотинген]] и [[Маргбургски университет|Марбург]].
Ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и пръв ректор на Славянския университет в София.
Основател и председател на Международния университетски семинар за балканистични проучвания и специализации при ЮЗУ „Неофит Рилски“. От 2011 г. семинарът носи неговото име.
Проф. Конев е основател и дългогодишен главен редактор на списание „Балканистичен форум“ и специализираните тематични сборници на Семинара.
Почетен професор на ЮЗУ „Неофит Рилски“.
Почетен гражданин на град Петрич.
Министър на науката и висшето образование през 1990 г.
=== Сътрудничество на Държавна сигурност ===
▲=== Политическа активност ===
▲През 2007 г. Комисията по досиетата го
▲Министър на науката и висшето образование 1990 г., народен представител 1990-1991, почетен гражданин на град Петрич.<ref>[http://www.events.bg/bg/holidays/7294/проф-Илия-Конев---литературовед Проф. Илия Конев - литературовед], events.bg.</ref>
== Основни трудове ==
Line 79 ⟶ 94:
* Динчев, П. [http://old.duma.bg/2008/0208/060208/obshtestvo/ob-8.html „Тихият колос в славистиката ни. Проф. Илия Конев става на 80“], в. „Дума“, 6 февруари 2008, бр. 31.
{{Нормативен контрол
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Конев, Илия}}
Line 93 ⟶ 108:
[[Категория:Преподаватели в Югозападния университет]]
[[Категория:Преподаватели във Великотърновския университет]]
[[Категория:Ректори на висши училища в България]]
[[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]]
[[Категория:Почетни граждани на Петрич]]
| |||