Отваря главното меню

Илия Харалампиев Конев е български учен в областта на история на литературата, сравнителното литературознание и културознание, балканистиката, славистиката, изследовател на Българското възраждане, министър на науката и висшето образование в кабинета на Андрей Луканов.

Илия Конев
български литературовед
Роден
Починал
14 август 2009 г. (81 г.)
Научна дейност
Област Филология, културология
Образование Софийски университет
Работил в Институт по литература към БАН
Публикации „Българското възраждане и Просвещението“, т. I-IV
Политика
Партия БСП
Депутат
VII ВНС   

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 6 февруари 1928 г. в град Петрич в семейство на бежанци от Прилеп. Завършва гимназия „Пейо Яворов“ в родния си град, а после Славянска филология в СУ „Климент Охридски“. Учител е в Годеч и Перник (1951 – 1952).[1]

По настояване на Людмил Стоянов и Никола Трайков в 1954 година започва работа в Института за литература на БАН като филолог специалист.[1] От 1964 г. е научен сътрудник, от 1968 г. старши научен сътрудник, а от 1976 г. старши научен сътрудник І степен. В 1968 година защитава кандидатска дисертация „Българо-сръбски литературни взаимоотношения през ΧΙΧ век. (До Освобождението)“. От 1967 до 1973 година е научен секретар на Института.[2]

В 1970 – 1972 г. е сътрудник в Института за славяноведение и балканистика на Руската академия на науките, където защитава докторат на тема „Литературни взаимоотношения и литературен процес (Българската възрожденска литература в нейните взаимоотношения с балканските литератури“. От 1972 година чете лекции по българска възрожденска литература във Великотърновския университет.[2]

Още с първите си публикации поставя въпроса за духовното общуване между народите и за лостовете в това общуване. „Ние сред другите и те сред нас“ (1972) е първата имагологична книга в родната историография след Втората световна война. Сравнителното литературознание, подновено в неговата методология, става отправна точка за по-нататъшни значими изследвания и монографии, най-внушителен от които е четиритомният труд „Българското възраждане и Просвещението, т. I-IV, 1983, 1991, 1998, 2002“. Поставеният за първи път в първия том проблем за връзката между Българското възраждане и европейското Просвещение прераства в четвъртия том в едно от най-големите му обобщения за дълбинната значимост на „взаимна взаимност“, послание към което народите и техните култури се стремят от векове. В навечерието на своята 80-годишнина през 2007 г. проф. Илия Конев издава изследването „Вук Караджич за българите и европейската българистика“, където разглежда българистичните интереси на големия славист и поставя нови изследователски хоризонти пред „българското вукознание“.

През 2007 г. Комисията по досиетата го обявява като агент на Шесто управление на Държавна сигурност с псевдоним Кирил.[3]

Научно наследствоРедактиране

Книжовното наследство, оставено от проф. Конев, включва 18 монографии, над 600 студии и статии, множество публицистични публикации, рецензии и отзиви. Участвал е в десетки международни конгреси и симпозиуми, преподавал е литература на Българското възраждане във Великотърновския университет „Кирил и Методий“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Славянския университет в София. Лектор и гост-професор в университетите в Лайпциг, Гьотинген и Марбург.

Научно-обществена активностРедактиране

Член на СБП, почетен професор на ЮЗУ „Неофит Рилски“, чуждестранен член на Сръбската академия на науките и изкуствата, член-кореспондент на Немско-българското дружество за поощряване на връзките между Германия и България (Берлин). Ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и пръв ректор на Славянския университет в София. Основател и председател на Международния университетски семинар за балканистични проучвания и специализации при ЮЗУ „Неофит Рилски“. От 2011 г. семинарът носи неговото име. Проф. Конев е основател и дългогодишен главен редактор на списание „Балканистичен форум“ и специализираните тематични сборници на Семинара.

Политическа активностРедактиране

Министър на науката и висшето образование 1990 г., народен представител 1990-1991, почетен гражданин на град Петрич.[4]

Основни трудовеРедактиране

  • Българо-сръбски литературни взаимоотношения през XIX в. (до Освобождението). С., 1964.
  • Българо-сръбски и българо-хърватски книжовни взаимоотношения (материали и документи). С., 1966.
  • Любен Каравелов. Литературно-критичен очерк. С., 1966.
  • Из българо-сръбските литературни взаимоотношения (от Освобождението на България до Балканската война). С., 1968.
  • Илия Блъсков. Живот и дело. С., 1969.
  • Белетристът Каравелов. С., 1970.
  • Ние сред другите и те сред нас (Балканистични студии). С., 1972.
  • Литературни взаимоотношения и литературен процес. С., 1974.
  • Българското възраждане и Просвещението (История, историческо съзнание, взаимодействие). С., 1983.
  • Ние сред другите и те сред нас (Литературни взаимоотношения). С., 1985.
  • Европеизацията на българската култура. С., 1987.
  • Българското възраждане и Просвещението (Въпроси на българската филологическа култура). Т. II, С., 1991.
  • Ние сме цивилизован народ. Т. I, С., 1994.
  • Америка в духовното пространство на Българското възраждане, София, 1996.
  • Българското възраждане и Просвещението (Нашите представи за Австрия, Германия, Русия, Украйна, Индия, Китай, Япония, Америка). Т. III, част I, С., 1998.
  • Българското възраждане и Просвещението (Българският образ за Гърция, Румъния, Сърбия, Хърватия и Черна гора). Т. III, част II, С., 2002.
  • Вук Караджич за българите и европейската българистика. С., 2007.
  • Сусрети у књижевности двају блиских народа. Београд, 2010.

ЛитератураРедактиране

  • Ние сред другите и те сред нас. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Конев. Биобиблиография. С., 1998, 414 стр.

БележкиРедактиране

  1. а б Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 235.
  2. а б Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 236.
  3. Конев е проверен от Комисията като бивш народен представител и министър.
    Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Р Е Ш Е Н И Е № 14/ 04.09.2007 г. (PDF). // 04.09.2007. с. 21. Посетен на 08.12.2012.
  4. Проф. Илия Конев - литературовед, events.bg.

Външни препраткиРедактиране