Деян Димитров: Разлика между версии

 

През май 1903 година негов секретар е Христо Ангелов — Гроздан<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30</ref>. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] взема участие в сражението при Сирулски рид, Гърмешница и други, а след въстанието през [[Куманово]] и [[Враня]] пристига в [[Княжество България]] на 14 ноември. Димитров се завръща в Македония през юни 1905 година и до края на годината действа във Велешко срещу [[Сръбска пропаганда в Македония|Сръбската въоръжена пропаганда в Македония]]. От началото на 1906 година до [[Младотурска революция|Хуриета]] от юли 1908 година действа като помощник войвода на [[Петър Чаулев]] в Охридско<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>.

 

През септември 1912 година, в навечерието на [[Балканска война|Балканската война]], е заловен от турците, изведен е в местността Опчелин край [[Песочани]], облят е с газ и е запален жив.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 47.</ref>