Деян Мицков Димитров — Карпата[1] е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Деян Димитров
български революционер

Роден
Починал
Песочани, Османска империя
Деян Димитров в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Четата на Деян Димитров
 
Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1926.

Димитров е роден на 9 март (22 март нов стил) 1873 година в Лактине, в Османската империя, днес в Северна Македония. Самоук, работи като каменоделец във Варна и Русе между 1890-1901 година. В 1901 година се присъединява към ВМОРО и е четник при Тале Горанов, а от 1902 година е подвойвода на Никола Русински в Дебърцата, Охридско с 9 души четници.[2] Секретар на Деян войвода, който е неграмотен, е Ташко Арсов.[3] Четата на Димитров унищожава сейменина и кръволок Ризо както и серия предатели в Охридско.[4]

В средата на март четата на Деян Димитров е обградена от турски аскер в Ърбино. Успява да разбие обръча и да избяга с четата си, но войводата на притеклата му се на помощ чета Тома Давидов е убит.[5][3]

През юни 1903 година Деян е изпратен в друг район[3] и негов секретар е Христо Ангелов — Гроздан.[6] По време на Илинденско-Преображенското въстание взема участие в сражението при Сирулски рид, Гърмешница и други, а след въстанието през Куманово и Враня пристига в Княжество България на 14 ноември. Димитров се завръща в Македония през юни 1905 година и до края на годината действа във Велешко срещу Сръбската въоръжена пропаганда в Македония. От началото на 1906 година до Хуриета от юли 1908 година действа като помощник войвода на Петър Чаулев в Охридско[7].

През септември 1912 година, в навечерието на Балканската война, е заловен от турците, изведен е в местността Опчелин край Песочани, облят е с газ и е запален жив.[9]

 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Димитров (предпоследен във втората колона).

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.51
  2. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002, стр. 52.
  3. а б в Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ташко Арсов, Дебрца (28). // Вечер, 09/07/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 103.
  5. Спомени на Георги Христов
  6. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 47.