Йерусалимско кралство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
размествам, допълвам с изт
Редакция без резюме
Ред 16:
|управляващ_длъжност1 = [[Балдуин I (Йерусалим)|Балдуин I]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1100 – 1118
|управляващ_длъжност1a = [[ХайнрихАнри II (Йерусалим)|Анри II]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1285 – 1291
|p1 = Фатимиди
Ред 24:
|днес_част = {{ISR}}<br>{{PSE}}<br>{{JOR}}<br>{{LBN}}
}}
'''Йерусалимското кралство''' е [[християнство|християнска]] [[държава]], която се създавасъздадена след завладяването на [[Йерусалим]] през [[1099]] г. от участниците в [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. Завоеванията на кръстоносците в Източното [[Средиземно море|Средиземноморие]] оформят територията ѝ, която се състои от едно [[кралство]] и четири васални [[държава|държави]] – [[графство Триполи]], [[графство Едеса]], [[княжество Антиохия]] и [[сеньория Сидон]]. Първи владетел на кралството е [[Годфроа дьо Буйон]]. РазвитиетоИсторията муна кралството преминава през два етапа: Първо кралство (в Йерусалим, 1099 – 1187) и Второ кралство (в [[Акра (Израел)|Акра]], 1192 – 1291). Окончателно кралството престава да съществува през [[1291]] г.<ref>Albert of Aix (fl. 1100), Historia Ierosolimitana, ed. and tr. Susan B. Edgington, Albert of Aachen: Historia Ierosolimitana, History of the Journey to Jerusalem. Oxford: Oxford Medieval Texts, 2007. The principal source for Godfrey's march to Jerusalem.</ref>
 
== История ==
Ред 30:
 
[[Балдуин I (Йерусалим)|Балдуин I]] успешно разширява кралството, превзема пристанищните градове [[Акра (Израел)|Акра]], [[Сайда|Сидон]] и [[Бейрут]] и затвърждава сюзеренитета си над кръстоносните държави на север – [[графство Едеса]] (основано от него), [[Антиохийско княжество|княжество Антиохия]] и [[графство Триполи]]. При неговото управление се увеличава броят на жителите – латинци, дошли с [[Кръстоносен поход от 1101|кръстоносния поход от 1101 г.]] и се появява и [[Йерусалимска латинска патриаршия|Йерусалимски латински патриарх]]. Италианските [[Град държава|градове-държави]] ([[Венецианска република|Венеция]], [[Република Пиза|Пиза]] и [[Генуа]]) започват да играят важна роля в кралството. Техният флот участва в завземането на пристанищата, където те получават свои квартали, за да развиват търговия.
 
Около 1080 г. Орденът на [[хоспиталиери]]те (йоханити) основава в Йерусалим болница за [[Поклонник|поклонници]]. Друг монашески орден – на [[тамплиери]]те – се установява в храма, преустроен на мястото на джамията [[Ал-Акса]].
 
Балдуин умира през 1118 г., като не оставя наследници. Неговото място заема братовчед му [[Балдуин II (Йерусалим)|Балдуин дьо Бърг]], граф на Едеса. Балдуин II също е способен владетел и въпреки че е бил пленяван на няколко пъти по време на управлението си от [[селджуци]]те, границите на държавата се разширяват и през 1124 г. е превзет град [[Тир]].
Line 71 ⟶ 69:
 
=== Рицарски ордени ===
Липсата на кралска войска до голяма степен се компенсира от създаването на религиозни [[рицарски орден]]и, чиято основна функция е военната служба. Ордените на [[тамплиери]]те и [[Суверенен Малтийски орден|хоспиталиерите]] са създадени още в първите години на кралството. Около 1080 г. Орденът на [[хоспиталиери]]те (йоанити) основава в Йерусалим болница за [[Поклонник|поклонници]]. Друг монашески орден – на [[тамплиери]]те – се установява в храма, преустроен на мястото на джамията [[Ал-Акса]]. Ордените са много влиятелни и в провинцията често заменят бароните. Техните водачи живеят в огромни [[Замък|замъци]] в Йерусалим и често изкупуват земите, които бароните не могат да защитят. Ордените са подчинени директно на [[Папа|папската]] администрация, а не на кралскатакраля; те до голяма степен са независими и не са задължени да се бият за краля, но всъщност вземат активно участие във всички основни битки.
 
Важни източници на информация за живота на кралството са произведенията на [[Гийом от Тир]] и мюсюлманския писател [[Усама ибн Мункид]].