Екстрадиция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „'''Екстрадицията''' е действие, при което една юрисдикция предава лице, обвинено или осъ...“ |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3:
Чрез екстрадицията, една суверенна юрисдикция обикновено отправя формално искане към другата суверенна юрисдикция и ако укриващият се от правосъдието се намира на територията на втората, тогава тя може да арестува беглеца и да го подложи на екстрадиция.<ref name = "Stigall" /> Процедурите по екстрадиция, на които той подлежи, зависят от правните практики в дадената страна.<ref name = "Stigall" />
На междудържавно ниво, екстрадицията обикновено се регулира чрез споразумения. Там, където тя е принудителна по закон (например сред поднационалните юрисдикции), често се нарича с термина „рендиция“. Механизмът на екстрадицията е древен, датирайки поне от 13 век пр.н.е., когато [[Древен Египет|египетският]] [[фараон]] [[Рамзес II]] договаря договор за екстрадиция с [[Списък на
Някои държави, сред които и [[България]],<ref>[https://parliament.bg/bills/39/502-01-9.pdf Условия за отказ на екстрадиция. Глава втора.]</ref> забраняват екстрадицията на собствените си граждани. Други пък са забранили изцяло екстрадицията. Отказът на дадена държава да екстрадира подозрени или престъпници може да доведе до обтягане на отношенията със страната, заявила екстрадиция.
| |||