Пикасо я започва на един Първи май, ден – символ на световната работническа класа. На този ден рисува първите 6 ескиза, които поставят началото на произведението.
Платното представлява виждането на Пикасо за [[Бомбардировка на Герника|бомбардировката]] от [[26 април]] 1937 година на мирното [[Баска автономна област|баско]] селище [[Герника]], което германските съюзници на [[Франсиско Франко|Франко]] в [[Гражданска война в Испания|Гражданската война]] сриват със земята. В Герника художникът резюмира и синтезира целия си дотогавашен опит – от реализма, през „синия“ и „розовия“ период, поуките от кубизма, до експресионизма, плоската рисунка и сюрреализма. Картината е представител именно на [[кубизъм|кубизма]] и е нарисувана в черно-бяло с маслени бои. Ако само по тия достойнства оценяваме картината, произведението пак би било считано за най-значимото на миналия век. „Герника е първата историческа картина, рисувана от хора, които правят собствената си история и осъзнават това. Една картина – огледало на света на ужасите и варварщината, от които хората трябва да се избавят“ казва [[Пиер Декс]]. Висока е 3,5 метра и е дълга 7,8 метра (349 × 776 cm). Тя показва страданието на хора и животни, разрушени сгради без да показва непосредствената причина за това. Но от картината лъхат хаосът и насилието на [[война]]та и тя се превръща в символ на [[мир]]а и антивоенните движения.
== Външни препратки ==
* {{икона|es}} [http://www.museoreinasofia.es/s-coleccion/FormObra.php?idobra=32&idautor=15 Фиш на картината] в музея „Кралица София“ в [[Мадрид]], където се намира
