Уикипедия

Едуард III: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м дребни
Ред 23:
}}
 
'''Едуард III''' ([[13 ноември]] [[1312]] – [[21 юни]] [[1377]]) ({{lang|en|Edward III of England}}; {{lang|fr|Édouard III d'Angleterre}}) е един от най-успешните [[Англия|английски]] монарси през [[Средновековие]]то. Той възстановява кралския авторитет след катастрофалното управление на своя баща – [[Едуард II (Англия)|Едуард II]] и превръща Кралствокралство Англия в една от най-ефективните военни сили в Европа. По време на неговото управление забележително се развиват законодателството и управлението, най-вече английският парламент. Периодът е белязан от опустошителната „черна смърт“ – [[чума]]та. Едуард III остава на трона 50 години – никой английски монарх не е управлявал толкова дълго след [[Хенри III (Англия)|Хенри III]] и преди [[Джордж III]].
 
Едуард е коронясан на 14 години след детронирането на баща му. На 17 години чрез държавен преврат той отстранява своя регент – Роджър Мортимър, и поема властта еднолично. След като побеждава, без да успее напълно да подчини Кралство[[кралство Шотландия]], през [[1337]] г. той се обявява за законен наследник на френския престол и така започва т. нар. впоследствие [[Стогодишна война]]. След няколко временни неуспеха в началото, войната се развива изключително добре за Англия – победите в [[битка при Креси|битката при Креси]] и [[Битка при Поатие (1356)|битката при Поатие]] довеждат до особено благоприятния договор от Бретини. По-късните години на управление на Едуард са белязани от международни неуспехи и вътрешни конфликти, най-вече в резултат на неговата инертност и влошено здраве.
 
Едуард III е бил темпераментен, но и склонен към милосърдие. До голяма степен е бил традиционен крал, най-вече обърнат към военното дело. Бил е високо почитан в своето време и векове след това. Съвременните историци го определят като успешен владетел с много постижения.
Ред 33:
Едуард се ражда в [[Уиндзор]] на [[13 ноември]] [[1312]] и затова в ранните си години е наричан Едуард Уиндзорски. Управлението на баща му – [[Едуард II (Англия)|Едуард II]], е напрегнато заради военни разгроми, бунтовни барони и корумпирани придворни, но раждането на мъжки наследник през [[1312]] временно затвърдило неговите позиции. Малкият Едуард е обявен за граф на Честър, когато е само на 12 дни. След по-малко от два месеца на негово разположение е предоставено цяло домакинство – прислуга за неговия двор, така че да може да живее като пълнолетен благородник, независим от баща си.
 
На [[20 януари]] [[1327]], когато младият Едуард е само на 14 години, кралятбаща му е детрониран от своята съпруга – [[Изабела Френска]], и нейния любовник, Роджър Мортимър –, първи граф на Марч. ЕдуардСинът е коронясан като Едуард III на [[1 февруари]] и му е сформирано регентство, оглавявано от Изабела и Мортимър. Последният е [[де факто]] управляващият страната и подлага младия крал на постоянно унижение и незачитане.
 
През [[1328]] г. Едуард III се жени за Филипа д'Ено. Мортимър е наясно, че положението му е несигурно, особено след като на [[15 юни]] [[1330]] г. Филипа ражда син на Едуард<ref>Едуард III и Филипа са имали общо 12 деца, от които 3 умират в много ранна възраст.</ref>. Мортимър използва властта, за да присвои редица знатни титли и имоти, много от които са принадлежали на Едмунд ФицАлан (девети граф на Аръндел, останал верен на Едуард II в борбата му срещу Изабел и Мортимър и екзекутиран на [[17 ноември]], [[1326]] г.). Алчността и арогантността на Мортимър, обаче, му печелят много врагове сред благородниците и това не остава скрито за младия крал.
Ред 42:
Едуард III решава да поднови военните действия с кралство Шотландия, които неговите [[Едуард II (Англия)|баща]] и [[Едуард I (Англия)|дядо]] са водили с променлив успех. Той отказва да признае подписания по време на регентството му договор от [[Нортхамптън]] и така наново предявява претенциите за английско господство над [[Шотландия]], в резултат на което избухва Втората война за шотландска независимост.
 
С намерението да възстанови отстъпеното от Англия, той установява отново контрол над Беруик и спечелва решителна победа в битката при Халидон Хил през [[1333]] г. срещу войските на инфантамладия [[Дейвид II (Шотландия|Дейвид II Шотландски]]. Едуард III има достатъчно добри позиции, за да постави [[Едуард БалиолБейлиъл]] на шотландския престол (Дейвид II е изпратен в изгнание) и да поиска големи компенсации в земи от редица южни графства. Въпреки победите при Дъплин и Халидон, партията на [[Робърт I (Шотландия)|Брус]] скоро започва да възстановявавлияниетовъзстановява влиянието си и в края на [[1335]] г., след битката при Кълблийн, окупацията на Плантагенет започва да среща трудности, а партията на Балиол –Бейлиъл да губи позиции.
 
По същото време, през [[1336]] г. умира братът на Едуард III – Джон Елтам, граф на Корнуол. В своя труд ''Gesta Annalia'' историкът Джон Фордън твърди, че Едуард убива брат си при скарване в [[Пърт]], но твърдението му не е подкрепено от други източници.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Едуард_III“.