Древногръцка скулптура: Разлика между версии

В скулптурата има няколко постоянни митологични теми: [[Гигантомахия]], [[Амазономахия]], [[Кентавромахия]], [[Троянската война]], [[Херакъл|Херакловите]] подвизи. Те дават безброй сюжети не само за монументална скулптура, но и за хиляди по-малки изображения или дребни предмети на бита, украсявани със скулптурни образи – [[Фибула|фибули]], оръжие, разнообразни домашни предмети, малки плочки и др. От IV в. пр.н.е. насетне религиозните сюжети в скулптурите. намаляват В духовния и художествения живот се появяват нови тенденции, като обожествяването на простосмъртни, култ към личности, съумели да завладеят умовете и сърцата на своите съвременници, или пък прочути владетели. Древноелинското изкуство е съсредоточило внимание върху темата за човека, следователно човекът, изобразяващ божество, е представен идеализиран. Важна отличителна черта на творбите е обобщеността, образите са типични, а не конкретни. Голото тяло заема почетно място в скулптурата на Елада, но то се отнася главно до момчешката голота ([[курос]]), не и за тялото на момичето/жената (кора). В архаичната скулптура женското тяло е почти винаги плътно облечено, в класическата – покрито с диплите на облеклото, а от IV в. насетне се разкрива с блестящата си голота.

Техниката за работа с мрамор от класическата епоха не е достигнала до онова техническо съвършенство, което да позволи моделирането на фигури във всякакво движение и с всякакъв жест. Едва от [[Елинистическа епоха|елинистическата епоха]] нататък се преодоляват някои трудности, което позволява създаването на по-съвършени в техническо отношение творби. За фигури в движение и в неустойчиви пози използват техниката на бронзолеенето. Особен дял на скулптурата върху метал е гравьорството или [[глиптика]]та. На нея принадлежи работата на калъпи за монети, върху които са запазени понякога забележителни произведения. Скулпторите смело са прибавяли към фигурите бронзови предмети, които прикачвали умело върху мрамора. След работата на скулптора творбата се поема и довършва от живописец. През архаическата епоха, при оцветяването на мраморните и глинените статуи не са се съобразявали с действителните цветове на човешките фигури. По бронзовите статуи създавали различно оцветени места с помощта на изкуствена патина. В орбитите на очите слагали цветни камъни или стъкло или пък върху камъка рисували зениците, за да изглежда, че статуята гледа. През класическата епоха оцветяването станало по-нормално, с тонове близки до природните.