Битка при Валми: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Революционни войни, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Военен конфликт
| име = Битка при Валми
| конфликт = [[Война на Първата коалиция]]
| картинка = File:Valmy Battle painting.jpg
| описание = „Битката при Валми“, худ.
| период = [[20 септември]] [[1792]]
| място = [[Валми]],
| причина =
| повод =
Line 16 ⟶ 14:
| командир1 = [[Дюмурие|Шарл Дюмурие]],<br />[[Франсоа Келерман]]
| командир2 = [[Карл Вилхелм Фердинанд]], [[херцог на Брауншвайг]]
| сила1 =
| сила2 =
| жертви1 = 300
| жертви2 = 184
}}
'''Битката при Валми''' (на [[Френски език|френски]] ''Bataille de Valmy'') се състои на [[20 септември]] [[1792]] г. край едноименното село в
== Предистория ==▼
След обявяването на война от Франция на [[Австрия]] (на [[20 април]] 1792 г.) и последвалите сблъсъци, в които французите не се отличават особено, антиреволюционните сили напредват
На 11 юли обаче Законодателното събрание издава декрет, с който обявява, че родината е в опасност. Призовава мъжете на Франция да се запишат в армията като доброволци и постига огромен ефект. [[Батальон|Батальоните]], създадени по този начин, сами си избират офицери и са по-добре платени, а готовността им за борба е на високо ниво. Брауншвайгският херцог прави сериозна грешка, като отправя към парижани предупреждение да не посягат на краля, за да не разруши града им. Възмущението, което обхваща размирните революционери, осигурява още хора за формиращата се армия.
На 10 август разярена тълпа [[Въстание от 10 август 1792|нахлува в двореца Тюйлери]] и принуждава краля да търси закрила от събранието.<ref>Христо Глушков, ''История на страните в Европа и Северна Америка 1640-1870'', В. Търново 1993, с. 134</ref> В резултат от това въстание съдбата на [[Монархия|монархията]] е решена. Сега основна задача става спирането на чуждото нашествие.
▲== Предистория ==
[[Файл:Dumouriez 001.png|ляво|мини|165x165пкс|Шарл Франсоа Дюмурие]]
▲След обявяването на война от Франция на [[Австрия]] (на [[20 април]] 1792 г.) и последвалите сблъсъци, в които французите не се отличават особено, антиреволюционните сили напредват във Франция ([[19 август]]). Обединените войски на нашествениците, състоящи се от австрийци, прусаци, [[хесен]]ци и френски емигранти, са под командването на [[херцог на Брауншвайг|Брауншвайгския херцог]], представляващ върховния командващ – [[крал]] [[Фридрих Вилхелм II]].
[[Файл:Charles Guillaume Ferdinand-duc de Brunswick ag1.jpg|ляво|мини|143x143пкс|Карл-Фридрих фон Брауншвайг]]
== Ход на сражението ==
Французите, начело с [[Франсоа Келерман]] и [[Шарл Франсоа Дюмурие]], наброяват 52 000 души и имат 40 [[Артилерийско оръдие|оръдия]]. Срещу тях застават 34 000 прусаци с 36 оръдия.<ref>David Chandler, ''[[iarchive:dictionaryofbatt00chan|Dictionary of battles: the world's key battles from 405 BC to today]]'', New York 1988, p. 129</ref> Предимството на френската армия се компенсира от факта, че тя се състои от новобранци, докато пруските войници са опитни ветерани, спечелили вече редица победи. Дюмурие води два батальона доброволци, които само от месец са с оръжие в ръка. Макар да оценява трезво критичната ситуация, той смело ги повежда напред и съединява се с един батальон от редовната войска (командван от Келерман) в околностите на [[Вердюн]].<ref>Adrian Gilbert, ''[https://www.britannica.com/event/Battle-of-Valmy Battle of Valmy]'', Encyclopedia Britannica</ref> Брауншвайг заема позиции при Валми. С него е самият [[Списък на владетелите на Прусия|пруски крал]] [[Фридрих Вилхелм II|Фридрих-Вилхелм ІІ]]. На 19 септември 1792 г. прусаците тръгват срещу дясното френско крило и предизвикват известно объркване и отстъпление. До същинско сражение обаче в този ден не се стига.
Сутринта на 20 септември е мъглива, вали дъжд. Французите са в полукръгла позиция, с връх обърнат към противника. Когато пруското настъпление е подновено, те отстъпват около миля назад. Така главната им [[батарея]] остава в челото на фронта и около обяд открива огън. Прусаците отвръщат със същото. Започва известният в историята "дуел на артилерията при Валми" или "канонадата при Валми". Брауншвайг насочва огъня си към позицията на Келерман в центъра, между няколко [[Вятърна мелница|вятърни мелници]]. ННеговата надежда така да предизвика паника сред неопитните си противници не се осъществява. Френските батальони "стоически остават в калта".<ref>Христо Глушков, ''Франция при Наполеон'', В. Търново 2012, с. 45 ISBN 978-954-427-975-2</ref> Час след това прусаците започват настъпление, но редиците им са опустошени от неочаквано точния френски обстрел. В този решителен миг се случва нещо, което едва не решава битката.
Случаен изстрел попада сред [[Фургон|фургоните]] с [[боеприпаси]] на френските сили. Огромна експлозия разтърсва околността,<ref>''[http://www.historyofwar.org/articles/battles_valmy.html Battle of Valmy, 20 September 1792]'', на сайта History of war</ref> над сто войници загиват на място. Останалите се втърват в паническо бягство, но Келерман успява да ги върне в строя. Дюмурие веднага изпраща хора и оръжие да запуши пробива. Учудващо, Брауншвайг не се възползва от паниката - вероятно не оценява мащабите на кризата. Вместо това, използвайки за оправдание започналият проливен дъжд, той изтегля силите си.
[[Файл:Monument Kellermann 03 09.jpg|мини|220x220пкс|Статуя на маршал Келерман край Валми]]
== Значение ==
Жертвите са минимални - около 300 французи и 184 прусаци. Това в никакъв случай не е решителна битка. Истината е обаче, че за първи път революционната армия удържа позиция против външните нашественици и символично спасява Франция и революцията. Още щом в [[Париж]] се чува за събитието, пропагандаторите на провителството веднага го обявяват за грандиозна победа. Едва ли е случайно също, че на следващия ден се взема решение за премахването на [[Монархия|монархията]],<ref>Петко Петков, ''Деветнадесетият век на Европа'', София 2012, с. 26 ISBN 978-954-07-3355-5</ref> а на 22 септември Франция е обявена за [[република]].
В перспективата на следващите години битката при Валми е повратна точка. От нея започват успехите на революционна Франция, които (въпреки, че има и спадове), скоро довеждат до големи военни и политически успехи. Страната завладява [[Австрийска Нидерландия]] и левия бряг на [[Рейн]], [[Савоя]] и [[Ница]] и изнася революцията в [[Нидерландия|Холандия]], [[Швейцария]] и [[Италия]]. Младият поет [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Йохан Волфганг Гьоте]], който наблюдава сражението, е от първите, които си дават сметка какво се случва пред очите им. "На това място и в този ден започва нова епоха в световната история" - пише той.<ref>Глушков, ''История на страните''..., с. 135</ref>
== Бележки ==
<references />
{{Френска революция}}
| |||