Експериментална физика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
|||
Ред 4:
Корените на съвременната експериментална физика са в трудовете на арабските учени от 12 – 15 век и в по-късното Средновековие, когато чрез латинските преводи на трудовете им техният метод на изследване става общоприет. Известно е, че [[Роджър Бейкън]] е бил запознат с такива трудове (''„Книга за оптиката“'' на [[Алхазен]]). Той провеждал експерименти по [[оптика]], стъпвайки на описаното от своя предшественик и доразвивайки го. Освен това Бейкън старателно записвал как точно прави експериментите си, така че те да могат да бъдат възпроизведени и проверени по независим начин и от други и с това поставил крайъгълния камък на [[научен метод|научния метод]].
Експерименталната физика възниква в Европа като самостоятелна наука след края на Средновековието, в периода 15 – 18 век, по време на [[Научна революция|Научната революция]] и нейни видни представители са [[физик|физици]] като [[Галилео Галилей]], [[Кристиан Хюйгенс]], [[Йоханес Кеплер]], [[Блез Паскал]] и [[Исак Нютон]]. В началото на 17 в Галилео широко използвал емпирични методи за да провери физическите си теории, което е и основната идея на съвременния научен метод. Галилео формулира и успешно доказва с експерименти (опитите му са свързани с търкаляне на сфери по наклонени плоскости. Галилей открива закономерност, съгласно която сферите падащи от дадено вертикално разстояние, винаги достигат еднаква [[скорост]]) редица резултати по динамика, в частност закона за [[инерция]]та, който впоследствие се превръща в [[Закони на Нютон|Първия закон на Нютон]] за движението. Хюйгенс
Счита се, че кулминацията на тези трудове е публикуваната през 1687 г. ''[[Philosophiae Naturalis Principia Mathematica]]'' (накратко ''Principia'') от Исак Нютон (1643 – 1727). В нея той формулира две основни физични теории: [[Закони на Нютон|законите за движението]], залегнали в основата на [[класическа механика|класическата механика]] и закона за [[гравитация]]та. И двете теории добре се съгласували с експеримента. ''Principia'' съдържа също няколко теории по [[механика на флуидите]].
| |||