Ернст Теодор Амадеус Хофман: Разлика между версии

Най-значимото представяне на Хофманови произведения е изданието ''„Избрани творби в два тома“'' (1987) на изд. „Народна култура“, съставено от Недялка Попова. Изхождайки от догматичното схващане за „превъзмогването на романтизма“ от Хофман в края на живота му, съставителката е наблегнала главно на късни творби. Голяма част заемат неговите ''„Последни разкази“'' и любопитните, но незначителни, макар и „реалистични“ ''„Писма от планините“''. В двутомника с общ обем над 1200 страници липсват такива важни за творчеството на Хофман произведения като ''„Малкият Цахес, наречен Цинобър“'', ''„Лешникотрошачката и царят на мишките“'', ''„Майстор Бълха“'', ''„Мадмоазел дьо Скюдери“'' и ''„Еликсирите на дявола“''. Тук подзаглавието ''„Приказка от наши дни“'' е подменено с ''„Новела от новото време“'', а пък финалното обозначение ''„Край на приказката“'' изобщо липсва. А художествената приказка у Хофман е специфичен романтически жанр и когато се каже „Край на приказката“, това означава не просто завършек на текста, но и край на приказното изживяване, край на щастието. Неслучайно последното изречение от ''„Златната делва“'' гласи: ''„Нима висшето щастие на Анселмус е изобщо нещо друго, а не живот в поезията, в която светото съзвучие на всички същества ни се разкрива като най-дълбока тайна на природата?“'' Ето защо подзаглавието на приказката, както и финалните думи са неотделима и смислово важна част от текста. Тяхната промяна или премахване изменя художественото внушение на Хофман.