Провадия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
KrisiTheCat (беседа | приноси) м →История: Става дума за град, чиято история започва 5 век пр. н. е., а в текста пишеше, че историята му е 15-вековна, а тя всъщност е 20+5=25-вековна |
м Константин Манзей |
||
Ред 79:
Според [[Константин Иречек]] през османския период Провадия е главен източнобалкански център на [[Дубровник|дубровнишката търговия]], а местната дубровнишка колония използва своя черква със сводове.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_27.htm#17 Иречек, Константин, История на българите, София, 1978, стр. 492]</ref> По време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско–турската война]] (1828 – 1829) градът е напълно разрушен и години наред се възстановява.<ref name="muzei">[http://muzei-provadia.com/za-nas/za-provadiya.html За Провадия – Исторически музей град Провадия]</ref> Броят на българското население чувствително намалява вследствие на няколко изселнически вълни към Русия и Румъния.
През януари 1878 г. местното население – християни и мюсюлмани, подписват писмено споразумение за взаимна защита от частите на воюващите страни – [[Руска империя]] и [[Османска империя]]. Съставена е общинска управа от 5 мюсюлмани, 4 българи и 1 евреин, ръководена от Осман Бей. Това спомага за запазването на града и близките села от разоряване. На 3 февруари 1878 г. войски, водени от генерал [[Константин Манзей]], се придвижват по маршрут Суворово – Неофит Рилски – Петров дол – Провадия и влизат без съпротива в града. Руските войски са посрещнати тържествено от християните. Осман Бей кани генерала в конака и му предава символично ключовете на града. Конниците на генерал Манзей престояват в града само няколко часа. Те разрушават жп гарата, подпалват държавните складове с храни и се отправят на север. На следващия ден – 4 февруари 1878 г., се получава известие за подписаното 4 дни по-рано в [[Одрин]] примирие. Според него до сключването на мира днешните североизточни български земи остават под османско управление. Старата администрация остава по местата си и дори до август 1878 г. продължава да събира данъците. 3 дни след оттеглянето на руските части, каймакаминът Сюлейман Ефенди се завръща в града с около 150 заптиета и поема управлението на каазата. Мирновременният живот се подновява постепенно. Това положение на относително спокойствие се дължи на сравнително доброто отношение на мюсюлманите към християните, които в миналото живеят дружелюбно. Окончателното освобождение на града става в края на юли 1878 г. Властта в града преминава в руската комендатура. В следващите дни са освободени и всички селища в региона. Поради тази причина в града пристигат руски войски едва няколко месеца по-късно на 29 – 30 август 1878 г. [[Освобождение на България]] от [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] заварва града с около 3500 жители. За кратък период от време градът е окръжен център в [[Княжество България]]. В резултат на административна реформа от 1881 г. до 1959 г. е със статут на [[околия]].<ref name="muzei" /> Градът се разраства и развива, увеличава се броят на жителите, отварят се мелници, маслобойни, фабрики за лакове, сапун, текстил.
В първите години на XX век, градът е известен с трайната си подкрепа за [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]].<ref name="милюков">{{cite book | last = Милюков | first = Павел | authorlink = Павел Милюков | year = 2013 | title = Живата истина (Студии за България) | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-162-3 | pages = 162}}</ref> Започва да се развива като промишлен и търговски център. През 1923 г. в града и околията му избухва силно обществено недоволство срещу [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]].<ref name="muzei" />
| |||