Провадия

град в България

Прова̀дия е град в област Варна, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Провадия.

Провадия
Панорамен изглед към града
Панорамен изглед към града
Общи данни
Население 12 954 (ГРАО, 2015-03-15)*
15 311 (НСИ)
Землище 21,738 km²
Надм. височина 56±1 m
Пощ. код 9200
Тел. код 0518
МПС код В
ЕКАТТЕ 58503
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Жоро Илчев
(ГЕРБ)
Провадия в Общомедия

Населението му е 15 311 жители,[1][2][3] което го прави втори по големина град в областта след Варна.

ГеографияРедактиране

Провадия е град в Североизточна България, намира се в област Варна и е административен и стопански център на община Провадия. Отстои на 410 км североизточно от София, на 47 км западно от Варна, на 53 км югоизточно от Шумен.

Градът е разположен на Провадийска река, по протежение на Провадийски пролом, обграден с високи скали от изток и запад.

През града преминава жп линията Варна – София и Варна – Русе.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 7905
 
1946 8729
1956 12 463
1965 13 826
1975 15 166
1985 15 759
1992 15 251
2001 14 229
2011 13 255

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 13 255 100.00
Българи 8562 64.59
Турци 1510 11.39
Цигани 734 5.53
Други 36 0.27
Не се самоопределят 287 2.16
Неотговорили 2126 16.03

ИсторияРедактиране

 
Членове на дружество „Юнак“ – Габрово при солната сонда в Провадия, 1927 г.
 
Строежът на сградата на театъра в Провадия, 1943 г.
 
Крепостта Овеч (Провадия)

Провадия е селище с над 15-вековна история. Най-ранните открити следи от човешка дейност в района са датирани от V век пр.н.е., когато тези земи са били обитавани от траки. Материално наследство от тяхната култура са запазените около 30 скални гробници разположени в местността „Табиите“ (от турски език – укрепленията).[7]

Приета е тезата, че днешният град е наследник на възникналата през V век крепост на Византия, която била част от изградената фортификационна система срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците я наричали „Проватон“ (Πρόβατον). Има различни предположения за произхода на това име: едното го свързва с проход или теснина, докато другата версия е обвързана с превода от старогръцки език на наименованието „Проват“(Προβάτ), което означава „овца“. Вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.[7]

Заселилите се тук славяни (VI – VII век) нарекли крепостта „Овеч“ – буквалният превод на византийското наименование. Дошлите по-късно Аспарухови прабългари също възприели това име, което останало и през следващите средни векове. Вече в пределите на българската държава укреплението бързо се разраства в селище и дори става военно-административен център. За това способствало стратегическото му разположение – близостта до Плиска, Преслав и Варна, при евентуално превземане на Варна, Овеч бил основната преграда по-пътя към Плиска и Преслав.[7]

По време на Второ българско царство (XII – XIV век) градът е бил процъфтяващ занаятчийско-търговски център, тук идвали търговци от Дубровник, Армения и други далечни краища. Овеч се издига и като един от най-важните митрополитски центрове на България, наред с Велико Търново, Велики Преслав, Червен, Дръстър, София.[7]

През XVII – XIX век в града живеят доста арменци. Според Ара Маргос първите арменци се заселват през 1605 г. от Феодосия, разположен в Крим. Пътешественикът Симеон Лехаци отбелязва, че през 1608 г. в Провадия има много арменски къщи и църква. През първата половина на XVII век броят на арменците в града се увеличава. В резултат от Персийско-османска война (1623 – 1639) пристигат преселници от Персийска Армения. През XVIII век броят на арменците продължава да расте. Те се занимават със занаят и търговия. Северно от Ламбовата къща построяват църква „Св. Степанос“.[източник? (Поискан преди 93 дни)]

Според Константин Иречек през османския период Провадия е главен източнобалкански център на дубровнишката търговия, а местната дубровнишка колония използва своя черква със сводове.[8] По време на Руско–турската война (1828 – 1829) градът е напълно разрушен и години наред се възстановява.[9] Броят на българското население чувствително намалява вследствие на няколко изселнически вълни към Русия и Румъния. След Руско–турската война (1828 – 1829) и Кримска война (1853 – 1856) в града се заселват кримски татари и гагаузи.[източник? (Поискан преди 93 дни)]

През януари 1878 г. местното население – християни и мюсюлмани, подписват писмено споразумение за взаимна защита от частите на воюващите страни – Руска империя и Османска империя. Съставена е общинска управа от 5 мюсюлмани, 4 българи и 1 евреин, ръководена от Осман Бей. Това спомага за запазването на града и близките села от разоряване. На 3 февруари 1878 г. войски, водени от генерал Константин Манзей, се придвижват по маршрут Суворово – Неофит Рилски – Петров дол – Провадия и влизат без съпротива в града. Руските войски са посрещнати тържествено от християните. Осман Бей кани генерала в конака и му предава символично ключовете на града. Конниците на генерал Манзей престояват в града само няколко часа. Те разрушават жп гарата, подпалват държавните складове с храни и се отправят на север. На следващия ден – 4 февруари 1878 г., се получава известие за подписаното 4 дни по-рано в Одрин примирие. Според него до сключването на мира днешните североизточни български земи остават под османско управление. Старата администрация остава по местата си и дори до август 1878 г. продължава да събира данъците. 3 дни след оттеглянето на руските части, каймакаминът Сюлейман Ефенди се завръща в града с около 150 заптиета и поема управлението на каазата. Мирновременният живот се подновява постепенно. Това положение на относително спокойствие се дължи на сравнително доброто отношение на мюсюлманите към християните, които в миналото живеят дружелюбно. Окончателното освобождение на града става в края на юли 1878 г. Властта в града преминава в руската комендатура. В следващите дни са освободени и всички селища в региона. Поради тази причина в града пристигат руски войски едва няколко месеца по-късно на 29 – 30 август 1878 г. Освобождение на България от османско владичество заварва града с около 3500 жители. За кратък период от време градът е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. до 1959 г. е със статут на околия.[9] Градът се разраства и развива, увеличава се броят на жителите, отварят се мелници, маслобойни, фабрики за лакове, сапун, текстил.

В първите години на XX век, градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.[10] Започва да се развива като промишлен и търговски център. През 1923 г. в града и околията му избухва силно обществено недоволство срещу Деветоюнския преврат.[9]

През 1917 г. младият войник Стоян Събев открива близо до Провадийска река солен извор. През 1923 г. са построени соловарна фабрика и малка лечебна баня за работниците, а през 1935 г. е изградена по-голяма и по-модерна баня с едно отделение. През 1938 г. банята е разширена с допълнително отделение. Нарастващият интерес към солната баня води до построяването на модерни минерални бани през 1962 г., разположени в южния край на града.[11] След Втора световна война започва бързо промишлено развитие. През годините на социалистическото строителство градът е част от промишлената ос Варна – Девня – Провадия. На 6 км югоизточно от града, край гара Мирово, се намира едно от най-големите находища в България на каменна сол, с дебелина 3900 м, на базата на което се получава готварска сол. Солен разтвор от находището по тръбопровод се пренася до химическия комбинат за производство на калцинирана сода в Девня.

Днес град Провадия и околностите му, с многобройните културно-исторически обекти се превръща във все по-предпочитана туристическа дестинация.

РелигииРедактиране

 
Православен храм „Св. Благовещение“

Основната религия, изповядвана в Провадия е източноправославната. Православие изповядват – 72,04%, 0,08% са протестанти, а 0,06% – католици. Почти 23% се идентифицират като мюсюлмани сунити, 4,78% – мюсюлмани шиити и 0,04% – последователи на Петър Дънов.

По време на османското владичество православните християни в Провадия имат своя църква. През 1639 г. православната църква в града е съборена.[източник? (Поискан преди 113 дни)] През 1651 г. храмът е възстановен и функционира.[източник? (Поискан преди 113 дни)] През 1842 – 1843 г. е построена първата новобългарска църква в града – „Св. Никола“. Осветена е през 1844 г. Тя функционира активно осем десетилетия. Съборена е през 1955 г. Иконостасът е запазен до наши дни. През 1980 г. храмът е реставриран, но не се ползва за религиозни цели.

Според регистрите на Силистренски еялет през първата половина на XVII век, в града е имало 11 джамии, 3 църкви, 4 бани, 7 месджиди, 2 текета и 5 медресета.

През 1649 г. католическият свещеник мисионер Петър Богдан пише, че в града има две каменни православни църкви – българска и арменска. Арменската църква „Св. Степанос“ е съборена през Руско-турската война (1828 – 1829). При археологически разкопки през 1971 – 1973 г. са открити останки от основите на арменската църква.

Джамиите „Махкеме“, „Солакзаде Сюлейман Челеби“, „Чобан Хатун“, „Шейх Паша“, „Суфи Амджа Хасан“, „Касаб Мухиддин“ и „Исмаил Чавуш“, заедно с библиотеките и баните към тях са съборени през Руско-турските войни.

Според регистрите на Дунавски вилает от 1869 г. в града функционират 1 църква, 5 джамии („Бююк Чобан“, „Солак Синан“, „Месих Паша“, „Саръ Хюсеин Паша“ и „Юсуф Бей“) и 1 синагога. През 1938 г. с решение на мюсюлманското настоятелство е съборена джамията „Бююк Чобан“. Джамията „Месих Паша“ функционира до 1950 г. През 1989 г. е частично разрушена по подозрение, че в нея се съхраняват оръжия. Джамията „Солак Синан“ е изоставена преди Освобождението и съборена окончателно през 1970 г.

През периода 1912 – 1923 г. е построен православният храм „Св. Благовещение“, който е известен с пищната си украса. На Цветница в Провадия се устройват тържества, тогава се провежда и ежегодният пролетен панаир. Според историците празникът на Провадия – Цветница води началото си от прочутия Връбнишки панаир, който се провежда от XVII век. През 2014 г. на големия християнски празник Гергьовден е открит и осветен параклисът „Свети Георги Победоносец“.

Днес в центъра на града се намира функциониращата 400-годишна джамия „Юсуф Бей“ (построена през 1623 г.).

Съществуват 2 нефункциониращи джамии – „Саръ Хюсеин Паша“ (построена през 1867 г.) и „Месих Паша“ (построена през 1516 г.), които са паметници на културата.

ЗабележителностиРедактиране

Има училище за народни песни, гайдари и други музикални инструменти. Провадия е изходно място за посещение на крепостта Овеч, етнографския комплекс „Ламбова къща“, експозиция, посветена на композитора Светослав Обретенов и неговото семейство. Градът разполага с исторически музей, художествена галерия и музейни сбирки от селата Манастир, Добрина, Градинарово, Черноок, Равна, Петров дол, Черковна, Снежина, Бозвелийско и др. Интерес за археолозите представлява праисторическият комплекс Солницата, който освен че е един от първите солодобивни центрове в Европа, е също и древно селище.[12]

През 1959 г. в къщата на опълченеца Стефан Богданов е създадена музейна сбирка и е подредена експозиция. Години наред тя е сред най-богатите в страната. През 2005 г. сбирката получава статут на Исторически музей – във фонда му са събрани около 15 000 предмета от културно-историческото наследство на Провадия и селищата от бившата околия. Съхраняват се археологически находки от праисторията, Античността, Средновековието, материали от Османския период, новата и най-нова история на района. Акценти в експозицията на музея са най-ранният солодобивен център „Провадия-Солницата“, късноантичната и средновековна крепост Овеч, административен, военен и духовен център на Североизточна България по време на Втората българска държава, Старобългарският манастир (ІХ – ХІ век) край село Равна с уникална колекция от 138 съда (най-голямата в страната) и надписи (най-многобройни в славянската книжовна култура от Ранното средновековие). В музея могат да се видят предмети от градския и селския бит, носии от Сърта и Тракия, оръжейна експозиция, представяща хладни и огнестрелни оръжия в периода от средата на XVIII в. до Руско-турската война (1877 – 1878) и др.

През 1967 г. група интелектуалци създават Художествена галерия. Началото полагат писателят Вичо Иванов, дарил 30 платна живопис и графика и семейството художници Никола Тузсузов и Невена Тузсузова, които даряват завършените цикли платна „Тунизийци“ и „История“. В хранилището на галерията за четири десетилетия са събрани и се съхраняват над 320 творби – живопис графика, скулптура. Сред изявените автори са: Ненко Балкански, Илия Петров, Стоян Венев, Васил Стоилов, Светлин Русев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев и др. Художествената галерия постепенно се оформя като културен център на град Провадия.

В центъра на града се намира Часовниковата кула, която е изградена през ХVІ – ХVІІ век. Сегашния си вид е получила след ремонта извършен от майстор Ламбо Христов заради наводнението от 1897 г. Кулата е с четириъгълна основа и има 5 етажа, над които се издига купол, носен от 6 малки колони.

През 1884 г. група родолюбиви граждани от провадийската интелигенция основават читалище, което тогава носи името на светите братя Кирил и Методий. Първоначално то се помещава в дюкяна на заможния провадийски търговец Иван Костов. През 1890 г. е образувано Театрално дружество за подпомагане на бедни ученици, а две години по-късно и Градската библиотека. През 1900 г. е основано читалищно дружество, наследник на съществуващото дотогава читалище „Св. св. Кирил и Методий“, което приема името „Алеко Константинов“. През май 1919 г. се учредява комитет за построяване на читалище храм-паметник за увековечаване паметта на загиналите във войните провадийци. Делото на основателите е продължено от техните синове. Родолюбивата идея получава реализация едва през 1951 г., когато тържествено новата сграда е предадена на читалищните дейци. Днес НЧ „Алеко Константинов 1884“ развива дейност на територията на община Провадия в следните направления: библиотечна дейност и информационни технологии, учебно-образователни дейности, любителско творчество, културна дейност и клубна дейност. През 1900 г. се създава читалище „Истикбал“ (превод от персийски език – „Бъдеще“). Читалището е закрито по време на тоталитарния режим. Открито е отново през 1992 г. Библиотеката към читалището има богат набор съвременна художествена литература. Библиотечното и информационно обслужване е на високо ниво. Читалището има богата сбирка старинни предмети от бита на турското население. Към читалището работят: литературен клуб, клуб куклен театър, женска певческа група и инструментална група за турски фолклор.

На около 1 км югозападно от центъра на града се намира османският форт Йълдъз табия (Звездно укрепление), разположен върху скален венец. Построена е в периода 1853 – 1856 г., в навечерието на Кримската война. В северозападния и югозападния ъгли на укреплението има бастиони.[13]

Запазени къщи от Възраждането в Провадия могат да се наблюдават в архитектурен комплекс „Вароша“. В него се намират Ламбовата и Панайотовата къща.[11]

В западната част на града се намира Скален манастир в местността Саръ Кая (Жълтата скала). Той е съставен от общо пет помещения – три затворени в северната част на скалата и две напълно отворени – в южната част. От трите затворени килии много интересна е най-северната, на чийто вход са разположени две ниши, образуващи олтар. Над тях и около тях има три надписа на грузински език. Написани са на старогрузинско писмо – асомтаврули и нусхури. Надписите гласят: „Господи Исусе Христе, Боже наш, помилуй нас, амин“, „Това са светите апостоли“ и „Споменете в молитвите си мене грешния Микаел Грузинеца“. Вляво на малкия олтар има плетеница за украса, а вдясно – скални рисунки: фигури на коне в различни пози. В подножието на скалите лежи огромен камък с оформена под него пещера.

Паметникът на загиналите дейци на Българската комунистическа партия и Работнически младежки съюз се намира пред сградата на Община Провадия. Той е изграден през 1956 г. с дарения. На паметни плочи са изписани имената на 34-мата загинали в периода от 1923 до 1944 г. В средата на паметника има войник, изправен в цял ръст и надпис: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“, а отстрани – сцени от боеве.

Братската могила – паметник на незнайния воин, се намира в малък парк в града. Тя е издигната в памет на загиналите съветски войници през 1944 г.

Паметник на жертвите на комунистическия терор. На 4 февруари се почита паметта на разстреляните учители, адвокати, и интелектуалци, представители на местната власт и полицейски служители, загинали през времето на комунистическия терор. Надписът на паметника гласи: „Те вярваха в Бог и обичаха България“.

Паметник на мястото на първата Община Провадия. На това място се е намирала сградата, в която на 11 септември 1878 г. руският комендант подполковник Константин Вигард обявява учредяването на първата Провадийска община с кмет Никола Калипетровски.

Сградата на Общински детски комплекс е с богата история. През годините там се е помещавала общинската администрация, използвана е и като ритуална зала за весели ритуали. По-късно е предоставена за извънкласни дейности на децата и учениците от града. Сградата е обявена за паметник на културата. Функцията ѝ е спомагателна за образованието, свързана е с кръжочни дейности и извънкласни занимания.

Паметник на загиналите във войните, издигнат в прослава на загиналите офицери и войници от град Провадия и Провадийската селищна система във войните за национално обединение – Сръбско-българска война (1885), Балканска война (1912 – 1913), Междусъюзническа война (1913) Първа световна война (1914 – 1918), Втора световна война (1939 – 1945), Отечествена война (1944 – 1945). Представлява разтворена книга, в която са записани имената на 40 загинали. Към съществуващия фундамент са добавени плочи от врачански камък, на които са изписани имената на 242 загинали. На плочите е изобразен кръст за храброст.

Скален манастир в местността Шашкъните на около километър североизточно от град Провадия – над градския квартал Север. Приема се, че е от ХІІ – ХІV век. Състои се от десет килии, разположени индивидуално и на групи на височина около 30 метра. Една от килиите представлява малка гробница с каменен гроб и изсечен на стената кръст. В манастира са запазени старогрузински надписи от ХIV в. на писмото асомтаврули. Наричат тази изкуствено разширена пещера „Грузинската“. Особено интересен тук е стенописът със схематично представените 12 апостоли. През 2007 г. до обителта е изграден стоманен висящ мост.[източник? (Поискан преди 93 дни)]

ИкономикаРедактиране

На 5 km югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско находище за каменна сол. Първият сондаж за проучване на находището е осъществен през 1926 г. Природните запаси от сол тук са изключително големи.[11]Провадсол“ АД добива сол и произвежда разсол, който се транспортира по тръби до заводите на Девня.

Градът разполага със завод за рафинирани масла и мазнини, както и за преработка на рапица – „Слънчеви лъчи България“ ЕАД. „Елдом-микс“ АД (основано през 1967 г.) е едно от първите предприятия в страната за производство на бяла техника.[14] „Терем – Овеч“ (основано през 1954 г.) произвежда и ремонтира специализирано селскостопанско оборудване и специфични транспортни средства, първоначално използвани в армията.[15] Има хлебозавод, текстилна фабрика, фабрика за мебели – „Импресия-99“ ООД и фабрика „Илчовски-94“ ЕООД – изработва суровини за производителите на крайни захарни изделия. „Протех-ЗХМ“ ООД – специализирано в производството на съдове от черна и неръждаема стомана за машиностроенето, химическата, хранително-вкусовата, биотехнологичната промишленост и екологията, както и за търговски бази за дистрибуция на петролни продукти, бензиностанции и газ-станции включително и метан-станции. Фирмата е единствен производител на резервоари за бензиностанции на веригите Shell и OMV за България. ТПК „Металик“ – производство на тенекеджийски изделия, пчеларски кошери и металообработка. „Химик“ АД – производство на прах за пожарогасители и фуражни смески. ЕТ „Митикон“ – производство на перилни препарати. Работят и няколко малки предприятия за производство на месни продукти, пакетиране на кафе и ядки.

ЛичностиРедактиране

Родени
  • Ивелина Балчева (р. 1964), певица
  • Красимир Гатев (1944 – 2008), пианист
  • Людмила Исаева (1926 – 1991), поетеса
  • Йордан Нихризов (р. 1953), политик, инженер, председател на Българската социалдемократическа партия (БСДП)
  • Светослав Обретенов (1909 – 1955), композитор и хоров диригент
  • Люба Обретенова-Кръстева (1919 – 1997), професор, музикална педагожка и пианистка
  • Светослав Овчаров (р. 1957), режисьор, професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“
  • Камен Радев, председател на Национална айкидо и джиу-джицу федерация. Инструктор от международен клас. През 2015 г. получава наградата на японския посланик в н.п. Такаши Куидзуми за принос в българо-японските взаимоотношения в сферата на бойните изкуства.
  • Василена Радева (р. 1982), режисьор, носител на наградите „Аскеер“ за дебют, „Икар“ за най-добро представление („Нордост – приказка за разрушението“) и Наградата за изкуство „Ст. Камбарев 2001“
  • Коста Ранков (1865 – 1953), политик, два мандата кмет на Варна, народен представител в 10 Обикновено народно събрание
  • Цончо Родев (1926 – 2011), писател, автор на исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и новели
  • Йордан Славчев (р. 1960), енигматик и издател
  • Миглена Тачева (р. 1960), политик, юрист, министър на правосъдието 2007 – 2009 г.
  • Пламен Бочков (р. 1957), професор, фолклорист, етнолог, антрополог, ректор на Нов български университет от 2012 г.
  • Александър Обретенов (1903 – 1990), професор, изкуствовед, архитект и общественик
  • Христо Кючуков (р. 1962), академик, професор, езиковед и педагог. Активист за човешките, образователните и лингвистичните права на ромите.
  • Хрисан Христов (1937 – 2017), офицер-разузнавач във Федерална република Германия. Работи в радио „Свободна Европа“.
  • Йоланта Родева-Романски (1921 – 2008), лекар. Работи във Варна, Бургас и Обзор. От 1955 г. живее в Цюрих. Работи 24 години в Кръводарителния център на швейцарския Червен кръст.
  • Дончо Димитров (р. 1958), бизнесмен, стоковед, народен представител в 37 Народно събрание (1995 – 1997)
  • Борис Ганчев (1894 – 1963), актьор. От 1924 г. до смъртта си играе в трупата на Народен театър „Иван Вазов“.
  • Станислав Владимиров (р. 1989), автомобилен състезател. Рали шампион на България за млади пилоти за 2016 г.
  • Христо Ганчев (1877 – 1912), актьор. Взима участие в Първата балканска война. Умира на фронта от коремен тиф.
  • Пламен Казаков (р. 1962), футболист. Играе в Спартак (Варна), Черно море (Варна), Ботев (Нови Пазар), Шумен, Пасош де Ферейра (Португалия).
  • Соня Кънчева (1929 – 2006), народна певица
  • Партений Левкийски (1907 – 1982), духовник, левкийски епископ на Българската православна църква от 1945 до 1982 г.
  • Георги Пенев (р. 1969), флотски офицер, флотилен адмирал (бригаден генерал)
  • Никола Тузсузов (1900 – 1997), художник – сценограф, илюстратор, шрифтописец. Автор на множество графики, илюстрации, сценографски решения, карикатури.
  • Стефан Корабов (р. 1921), индустриалец. Конструирал машина за източване на ножчета за селскостопански машини.
  • Борис Везнев (1890 – 1957), строителен инженер
  • Суави Басри Хаджи (р. 1956), зоотехник, народен представител в 36 Народно събрание (1991 – 1994)
  • Светослав Неделчев (р. 1961), лекар, специалист по нервни болести, народен представител в 41 Народно събрание (2009 – 2013)
  • Славин Славчев (р. 1991), поп рок изпълнител, победител в българско телевизионно музикално шоу „X Factor
  • Драгомир Коев (1937 – 2019), лекар, професор по ендокринология, почетен председател на Българското дружество по ендокринология

Образование и култураРедактиране

  • Първо основно училище „Христо Смирненски“
  • Второ основно училище „Иван Вазов“
  • Средно училище „Димитър Благоев“
  • Професионална гимназия по селско стопанство „Земя“
  • Професионална гимназия по хотелиерство, ресторантьорство и туризъм „Цар Симеон Велики“
  • Детска градина „Снежанка“
  • Детска градина „Пролет“
  • Народно читалище „Алеко Константинов 1884“
  • Народно читалище „Истикбал 1900“
  • Център за подкрепа за личностно развитие – Общински детски комплекс

ДругиРедактиране

  • Крепост Овеч има три входа. Западният вход е достъпен откъм града посредством оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала. Главен за крепостта е северният вход. Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва твърдината със съседното плато Табиите. Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. В района на крепостта са разкрити основите на три черкви (функционирали в периода ХІІ-ХІV век) разположени между главната порта и скалния венец. Намиращата се най-близо до главната порта е митрополитската черква (трикорабна и едноапсидна) на средновековна Овечка епархия. Известни са имената на двама овечки митрополити – Теоктирикт и Лазар. Другите две черкви са еднокорабни и едноапсидни. Запазени са само основите, които са изградени от каменни блокове. При посещение на крепостта в каменното укрепление могат да бъдат разгледани кладенецът с дълбочина 79 м, митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки.
  • Солницата – праисторически солодобивен център[16][17][18][19].

ИзточнициРедактиране

  1. Население – градове в България – „НСИ“
  2. Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. „Справка за населението на град Провадия, община Провадия, област Варна, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 31 юли 2019. (на български)
  5. „The population of all towns and villages in Varna with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 31 юли 2019. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
  7. а б в г Град Провадия, svetimesta.com, посетен на 14 декември 2019 г.
  8. Иречек, Константин, История на българите, София, 1978, стр. 492
  9. а б в За Провадия – Исторически музей град Провадия
  10. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  11. а б в Профил на община Провадия – Областна администрация Варна
  12. Солените извори край Провадия дават началото на европейската цивилизация
  13. Гр. Провадия – османски форт Илдъз табия | Български крепости
  14. За нас
  15. Терем – Провадия
  16. „Сол, ранно комплексно общество, урбанизация: §20130150 Провадия-Солницата (5500 – 4200 г. пр. Хр.).“ Археология 53.1: 7-­‐27
  17. Archaeologists find Europe's most prehistoric town
  18. Salt, early complex society, urbanization: Provadia-Solnitsata (5500 – 4200 BC) (Abstract)
  19. Bulgarians find oldest European town, a salt production center

Външни препраткиРедактиране