Отваря главното меню

Прова̀дия е град в област Варна, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Провадия.

Провадия
Панорамен изглед към града.
Панорамен изглед към града.
Общи данни
Население 12 954 (ГРАО, 2015-03-15)*
13 255 (НСИ)
Землище 21,738 km²
Надм. височина 56±1 m
Пощ. код 9200
Тел. код 0518
МПС код В
ЕКАТТЕ 58503
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Филчо Филев
(БСП)
Провадия в Общомедия

Населението му е 14 361 жители.[1][2][3] – 2-ри по големина град в областта след Варна.

ГеографияРедактиране

Община Провадия е разположена в източната част на дунавската равнина, между Провадийското и Добринското плато на площ от 573,6 кв.км. Провадия заема южната част на Провадийския пролом и се простира от двете страни на река Провадийска.

През града преминава и железопътната линия София – Варна (буквално целия го преполовява,на път за Варна). Разстоянието до Варна е 50 km.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 7 905
 
1946 8 729
1956 12 463
1965 13 826
1975 15 166
1985 15 759
1992 15 251
2001 14 229
2011 13 255

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 13 255 100.00
Българи 8562 64.59
Турци 1510 11.39
Цигани 734 5.53
Други 36 0.27
Не се самоопределят 287 2.16
Не отговорили 2126 16.03

ИсторияРедактиране

 
Членове на дружество „Юнак“ – Габрово при солната сонда в Провадия, 1927 г.
 
Строежът на сградата на театъра в Провадия, 1943 г.
 
Крепостта Овеч (Провадия)

Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр.

Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина, докато други специалисти считат, че наименованието „Проват“ в превод от старогръцки език означава „овца“). Към края на XI в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.

През 1388 г. след продължителна обсада Овеч (крепостта Piravada) е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар. Според Константин Иречек през османския период Провадия е главен източно-балкански център на дубровнишката търговия, а местната дубровнишка колония използва своя черква със сводове.[7] По време на Руско–турската война (1828 – 1829) градът е напълно разрушен и години наред се възстановява.[8]

Освобождението на България от османско владичество заварва Провадия с около 3500 жители. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.[8]

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.[9] Започва да се развива като промишлен и търговски център. През 1923 г. в града и околията му избухва силно обществено недоволство срещу Деветоюнския преврат.[8]

През 1917 г. младият войник Стоян Събев открива близо до река Провадийска солен извор. През 1923 г. са построени соловарна фабрика и малка лечебна баня за работниците, а през 1935 г. е изградена по-голяма и по-модерна баня с едно отделение. През 1938 г. банята е разширена с допълнително отделение. Нарастващият интерес към солната баня води до построяването на модерни минерални бани през 1962 г., разположени в южния край на града.[10]

В днешно време градът е известен главно с производството на каменна сол.[8]

РелигииРедактиране

 
Православeн храм „Св. Благовещение“

Основната религия, изповядвана в Провадия, е източноправославната. Православният храм „Св. Благовещение“ е известен с пищната си украса. На Цветница в Провадия се устройват тържества, тогава се провежда и ежегодният пролетен панаир.

В центъра на града има 400-годишна джамия „Юсуф бей“. Има още 2 джамии, паметници на културата.

ЗабележителностиРедактиране

Има училище за гайдари и други инструменти, както и народни песни. Провадия е изходно място за посещение на крепостта Овеч, етнографския комплекс „Ламбова къща“, експозиция, посветена на композитора Светослав Обретенов и неговото семейство. Градът разполага с исторически музей, художествена галерия, и музейни сбирки от селата Манастир, Добрина, Градинарово, Черноок, Равна, Петров дол, Черковна, Снежина, Бозвелийско и др. Интерес за археолозите представлява праисторическият комплекс Провадия-Солницата, който освен че е един от първите солодобивни центрове в Европа, е също и древно селище.[11]

На около километър югозападно от центъра на града се намира османския форт Илдъз табия, разположен върху скален венец. Построена е в периода 1853 – 1856 г., в навечерието на Кримската война. В северозападния и югозападния ъгли на укреплението има бастиони.[12]

Запазени къщи от възраждането в Провадия могат да се наблюдават в архитектурен комплекс „Вароша“. В него се намират Ламбовата и Панайотовата къща.[10]

ИкономикаРедактиране

На 5 km югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско находище за каменна сол. Първият сондаж за проучване на находището е осъществен през 1926 г. Природните запаси от сол тук са изключително големи.[10] Провадсол добива сол и произвежда разсол, който се транспортира по тръби до заводите на Девня.

Градът разполага със завод за рафинирани масла и мазнини, както и за преработка на рапица. „Елдом микс“ (основано през 1967 г.) е едно от първите предприятия в страната за производство на бяла техника.[13] „Терем – Овеч“ (основано през 1954 г.) произвежда и ремонтира специализирано селскостопанско оборудване и специфични транспортни средства, първоначално използвани в армията.[14] Има текстилен завод и фабрика за мебели.

ЛичностиРедактиране

Родени

ДругиРедактиране

  • Провадийската крепост е изоставена. Днес 3-те входа – сечената скала, основите на 3-те църкви (вкл. издълбана в скалите), кладенецът с дълбочина 79 м и множество други следи напомнят за славното минало на Проват-Овеч.
  • Провадия-Солницата – праисторически солодобивен център[15][16][17][18].

ИзточнициРедактиране

  1. Население – градове в България – „НСИ“
  2. Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. „Справка за населението на град Провадия, община Провадия, област Варна, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 31 юли 2019. (на български)
  5. „The population of all towns and villages in Varna with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 31 юли 2019. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
  7. Константин Иречек, История на българите, стр.492
  8. а б в г За Провадия – Исторически музей град Провадия
  9. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  10. а б в Профил на община Провадия – Областна администрация Варна
  11. Солените извори край Провадия дават началото на европейската цивилизация
  12. Гр. Провадия – османски форт Илдъз табия | Български крепости
  13. За нас
  14. Терем – Провадия
  15. „Сол, ранно комплексно общество, урбанизация: §20130150 Провадия-Солницата (5500 – 4200 г. пр. Хр.).“ Археология 53.1: 7-­‐27
  16. Archaeologists find Europe's most prehistoric town
  17. Salt, early complex society, urbanization: Provadia-Solnitsata (5500 – 4200 BC) (Abstract)
  18. Bulgarians find oldest European town, a salt production center

Външни препраткиРедактиране