Отваря главното меню

Провадия

град в България

Прова̀дия е град в област Варна, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Провадия.

Провадия
Панорамен изглед към града.
Панорамен изглед към града.
Общи данни
Население 12 954 (ГРАО, 2015-03-15)*
13 255 (НСИ)
Землище 21,738 km²
Надм. височина 56±1 m
Пощ. код 9200
Тел. код 0518
МПС код В
ЕКАТТЕ 58503
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Жоро Илчев
(ГЕРБ)
Провадия в Общомедия

Населението му е 14 361 жители.[1][2][3] – 2-ри по големина град в областта след Варна.

ГеографияРедактиране

Община Провадия е разположена в източната част на дунавската равнина, между Провадийското и Добринското плато на площ от 573,6 кв.км. Провадия заема южната част на Провадийския пролом и се простира от двете страни на река Провадийска.

През града преминава и железопътната линия София – Варна (буквално целия го преполовява,на път за Варна). Разстоянието до Варна е 50 km.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 7 905
 
1946 8 729
1956 12 463
1965 13 826
1975 15 166
1985 15 759
1992 15 251
2001 14 229
2011 13 255

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 13 255 100.00
Българи 8562 64.59
Турци 1510 11.39
Цигани 734 5.53
Други 36 0.27
Не се самоопределят 287 2.16
Не отговорили 2126 16.03

ИсторияРедактиране

 
Членове на дружество „Юнак“ – Габрово при солната сонда в Провадия, 1927 г.
 
Строежът на сградата на театъра в Провадия, 1943 г.
 
Крепостта Овеч (Провадия)

Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр.

Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина, докато други специалисти считат, че наименованието „Проват“ в превод от старогръцки език означава „овца“). Към края на XI в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.

През 1388 г. след продължителна обсада на крепостта Овеч е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия ("Pîr-î Vâdî" в превод от османски турски език означава "старинна долина"), а също така и Таш Хисар (Каменна крепост). Oт XV век до XIX век, градът е със статут на околия в Силистренския вилает. Според османски регистър от 1530 г. градът се състои от 6 махали с мюсюлманско население и 2 махали с християнско население. Според същия регистър в града се заселват 1784 семейства от Мала Азия чрез реформа на султан Сюлейман I. Такива заселвания са осъществени и през 1543 г., 1566 г., 1584 г., 1585 г., 1597 г., 1609 г. През 1636 г. полският пътешественик Давид Ошвенчим пише, че в града има големи каменни къщи, калдъръмени улици, голям безистен, много на брой чешми и занаятчийски магазини, а също така, че в него живеят различни етнически групи - турци, българи, арменци, еврейски и дубровнишки търговци. Основните занаяти са коларо-железарство, медникарство, бижутерство и кожухарство. Според Константин Иречек през османския период Провадия е главен източно-балкански център на дубровнишката търговия, а местната дубровнишка колония използва своя черква със сводове.[7] По време на Руско–турската война (1828 – 1829) градът е напълно разрушен и години наред се възстановява.[8]

Освобождението на България от османско владичество заварва Провадия с около 3500 жители. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.[8]

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.[9] Започва да се развива като промишлен и търговски център. През 1923 г. в града и околията му избухва силно обществено недоволство срещу Деветоюнския преврат.[8]

През 1917 г. младият войник Стоян Събев открива близо до река Провадийска солен извор. През 1923 г. са построени соловарна фабрика и малка лечебна баня за работниците, а през 1935 г. е изградена по-голяма и по-модерна баня с едно отделение. През 1938 г. банята е разширена с допълнително отделение. Нарастващият интерес към солната баня води до построяването на модерни минерални бани през 1962 г., разположени в южния край на града.[10]

В днешно време градът е известен главно с производството на каменна сол.[8]

РелигииРедактиране

 
Православeн храм „Св. Благовещение“

Основната религия, изповядвана в Провадия, е източноправославната.

По време на османското владичество православните християни в Провадия имат своя църква, но е трудно да се каже къде е била. През 1639 г. православната църква в града е съборена. През 1651 г. храмът е възстановен и функционира. През 1842-1843 г. е построена първата новобългарска църква в Провадия – „Св.Николай“. Осветена е през 1844 г.

Според регистрите на Силистренския вилает към края на XVI век, в Провадия е имало 11 джамии и 3 църкви.

През 1649 г. католическият свещеник-мисионер Петър Богдан Бакчич пише, че в града има три каменни църкви - две православни (българска и арменска) и една католическа (дубровнишка). Арменската църква е съборена през Руско-турската война (1828-1829 г.). При археологически разкопки през 1971-1973 г. са открити останки от основите на арменската църква.

Джамиите "Махкеме","Солакзаде Сюлейман Челеби","Чобан Хатун","Солак Синан","Суфи Амджа Хасан","Касаб Мухиддин","Исмаил Чавуш", заедно с библиотеките и баните към тях са съборени през Руско-турските войни (1768-1774 г.), (1828-1829 г.) и (1877-1878 г.).

Според регистрите на Дунавския вилает от 1869 г. в града функционират 2 български църкви, 5 джамии ("Бююк Чобан","Шейх Паша","Месих Паша","Саръ Хюсеин Паша" и "Юсуф Бей") и 1 синагога.

През периода 1912-1923 г. е построен Православният храм „Св. Благовещение“, който е известен с пищната си украса. На Цветница в Провадия се устройват тържества, тогава се провежда и ежегодният пролетен панаир. През 2014 г. на големия християнски празник Гергьовден е открит и осветен параклисът "Свети Георги Победоносец".

Днес в центъра на града се намира функциониращата 400-годишна джамия „Юсуф Бей“ (построена през 1623 г.).

Съществуват и две нефункциониращи джамии - "Саръ Хюсеин Паша" (построена през 1777 г.) и "Месих Паша" (построена през 1516 г.), които са паметници на културата.

ЗабележителностиРедактиране

Има училище за гайдари и други инструменти, както и народни песни. Провадия е изходно място за посещение на крепостта Овеч, етнографския комплекс „Ламбова къща“, експозиция, посветена на композитора Светослав Обретенов и неговото семейство. Градът разполага с исторически музей, художествена галерия и музейни сбирки от селата Манастир, Добрина, Градинарово, Черноок, Равна, Петров дол, Черковна, Снежина, Бозвелийско и др. Интерес за археолозите представлява праисторическият комплекс Провадия-Солницата, който освен че е един от първите солодобивни центрове в Европа, е също и древно селище.[11]

В центъра на града се намира Часовниковата кула, която е изградена през ХVІ-ХVІІ век. Сегашния си вид е получила след ремонта извършен от майстор Ламбо Христов заради наводнението от 1897 г..Кулата е с четириъгълна основа и има 5 етажа над които се издига носен от 6 малки колони купол.

През 1884 г. група родолюбиви граждани от провадийската интелигенция основават читалище, което тогава носи името на светите братя Кирил и Методий. Първоначално то се помещава в дюкяна на заможния провадийски търговец Иван Костов. През 1890 г. е образувано Театрално дружество за подпомагане на бедни ученици, а две години по-късно и Градската библиотека. През 1900 г. е основано читалищно дружество, наследник на съществуващото дотогава читалище "Св. св. Кирил и Методий”, което приема името "Алеко Константинов”. През май 1919 г. се учредява комитет за построяване на читалище храм – паметник за увековечаване паметта на загиналите във войните провадийци. Делото на основателите е продължено от техните синове. Родолюбивата идея получава реализация едва през 1951 г. когато тържествено новата сграда е предадена на читалищните дейци. Днес НЧ "Алеко Константинов 1884” развива дейност на територията на община Провадия в следните направления: библиотечна дейност и информационни технологии, учебно – образователни дейности, любителско творчество, културна дейност и клубна дейност.

На около километър югозападно от центъра на града се намира османския форт Йълдъз табия (Звезден редут), разположен върху скален венец. Построена е в периода 1853 – 1856 г., в навечерието на Кримската война. В северозападния и югозападния ъгли на укреплението има бастиони.[12]

Запазени къщи от възраждането в Провадия могат да се наблюдават в архитектурен комплекс „Вароша“. В него се намират Ламбовата и Панайотовата къща.[10]

В западната част на града се намира Скален манастир в местността Саръ Кая (Жълтата скала). Той е съставен от общо пет помещения - три затворени в северната част на скалата и две напълно отворени – в южната част. От трите затворени килии много интересна е най-северната, на чийто вход са разположени две ниши, образуващи олтар. Над тях и около тях има три надписа на грузински език. Написани са на старогрузинско писмо - асомтаврули и нусхури. Надписите гласят: "Господи Исусе Христе, Боже наш, помилуй нас, амин", "Това са светите апостоли" и "Споменете в молитвите си мене грешния Микаел Грузинеца". Вляво на малкия олтар има плетеница за украса, а вдясно – скални рисунки : фигури на коне в различни пози. В подножието на скалите лежи огромен камък с оформена под него пещера.

Паметникът на загиналите дейци на Българската комунистическа партия (БКП) и Работническо-младежкия съюз (РМС) се намира пред сградата на Община Провадия. Той е изграден през 1956 г. с дарения. На паметни плочи са изписани имената на 34-мата загинали в периода от 1923 до 1944 г. В средата на паметника има войник, изправен в цял ръст и надпис: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира", а отстрани - сцени от боеве.

Братската могила - паметник на незнайният воин, се намира в малък парк в града. Тя е издигната в памет на загиналите съветски войници през 1944 г.

Паметник на жертвите на комунистическия терор. На 4 февруари се почита паметта на разстреляните учители, адвокати, и интелектуалци, представители на местната власт и полицейски служители, загинали през времето на комунистическия терор. Надписа на паметника гласи: „Те вярваха в Бог и обичаха България”.

Паметник на мястото на първата Община Провадия. На това място се е намирала сградата, в която на 11 септември 1878 г. руският комендант подполковник Константин Вигард обявява учредяването на първата Провадийска община с кмет Никола Калипетровски.

Сградата на Общински детски комплекс е с богата история. През годините там се е помещавала общинската администрация, използвана е и като ритуална зала за весели ритуали. По-късно е предоставена за извънкласни дейности на децата и учениците от града. Сградата е обявена за паметник на културата. Функцията и е спомагателна за образованието, свързана с кръжочни дейности и извънкласни занимания.

Паметник на загиналите във войните. Той е издигнат в прослава на загиналите офицери и войници от град Провадия и Провадийската селищна система във войните за национално обединение - Сръбско българската война (1885 г.), Балканските войни (1912-1913 г.), Първата световна война (1914-1918 г.), Втората световна война (1939-1945 г.), Отечествената война (1941-1945 г.). Представлява разтворена в книга в която са записани имената на 40 загинали. Към съществуващия фундамент са  добавени плочи от  врачански камък, на които са изписани  имената на 242 загинали. На плочите е изобразен кръст за храброст.

Скален манастир в местността Шашкъните на около километър североизточно от град Провадия - над градския квартал Север. Приема се, че е от ХІІ–ХІV век. Състои се от десет килии, разположени индивидуално и на групи на височина около 30 метра. Една от килиите представлява малка гробница с каменен гроб и изсечен на стената кръст. В манастира са запазени старогрузински надписи от ХIV в. на писмото асомтаврули. Наричат тази изкуствено разширена пещера „Грузинската“. Особено интересен тук е стенописът със схематично представените 12 апостоли. През 2007 г. до обителта е изграден стоманен висящ мост.

ИкономикаРедактиране

На 5 km югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско находище за каменна сол. Първият сондаж за проучване на находището е осъществен през 1926 г. Природните запаси от сол тук са изключително големи.[10] Провадсол добива сол и произвежда разсол, който се транспортира по тръби до заводите на Девня.

Градът разполага със завод за рафинирани масла и мазнини, както и за преработка на рапица. „Елдом микс“ (основано през 1967 г.) е едно от първите предприятия в страната за производство на бяла техника.[13] „Терем – Овеч“ (основано през 1954 г.) произвежда и ремонтира специализирано селскостопанско оборудване и специфични транспортни средства, първоначално използвани в армията.[14] Има текстилен завод и фабрика за мебели.

ЛичностиРедактиране

Родени
  • Ивелина Балчева (1964), певица.
  • Красимир Гатев (1944 – 2008), български пианист.
  • Вичо Димов Иванов (1901 – 1979), писател и художник (роден в с.Петров дол, община Провадия).
  • Людмила Исаева (1926 – 1991), българска поетеса.
  • Йордан Нихризов (1953), български политик, инженер, председател на Българската социалдемократическа партия (БСДП).
  • Светослав Обретенов (1909 – 1955), български композитор и хоров диригент.
  • Люба Обретенова (1919 – 1997), българска пианистка.
  • Светослав Овчаров (1957), режисьор, професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
  • Камен Радев, председател на Национална айкидо и джиу-Джицу федерация. Инструктор, от международен клас. През 2015 година получи наградата на Япоснкия Посланик в н.п. Такаши Куидзуми за принос в Българо – Японските взаимотношения в сферата на бойните изкуства.
  • Василена Радева (1982), режисьор, носител на наградите „Аскеер“ за дебют, „Икар“ за най-добро представление („Нордост – приказка за разрушението“) и Наградата за изкуство „Ст. Камбарев 2001“.
  • Коста Ранков (1865 – 1953), български политик, два мандата кмет на Варна, народен представител в 10 Обикновено народно събрание
  • Цончо Родев (1926-2011), писател, автор на исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и новели.
  • Йордан Славчев (1960), енигматик и издател.
  • Миглена Тачева (1960), български политик, юрист, министър на правосъдието 2007-2009 г.
  • Проф. Пламен Бочков (1957) , фолклорист, етнолог, антрополог, ректор на Нов български университет от 2012 г.
  • Проф. Александър Обретенов (1903-1990), български изкуствовед, архитект и общественик.
  • Акад. Христо Кючуков (1962), езиковед и педагог. Активист за човешките, образователните и лингвистичните права на ромите.
  • Хрисан Христов (1937-2017), офицер-разузнавач във Федерална република Германия. Работи в радио "Свободна Европа".
  • Йоланта Родева-Романски (1921-2008), лекар. Работи във Варна, Бургас и Обзор. От 1955 г. живее в Цюрих. Работи 24 години в Кръводарителния център на швейцарския Червен кръст.
  • Дончо Димитров (1958), бизнесмен, стоковед, народен преставител в 37 Народно събрание (1995-1997).
  • Борис Ганчев (1894-1963), български актьор. От 1924 г. до смъртта си през 1963 г. играе в трупата на Народен театър "Иван Вазов".
  • Станислав Владимиров (1989), български автомобилен състезател. Рали шампион на България за млади пилоти за 2016 г.
  • Христо Ганчев (1877-1912), български актьор. Взима участие в Първата балканска война. Умира на фронта от коремен тиф.
  • Пламен Казаков (1962), български футболист. Играе в Спартак(Варна), Черно море(Варна), Ботев(Нови Пазар), Шумен, Пасош де Ферейра (Португалия).
  • Иван Манолов (1961-2005), български поет, корабен механик, конструктор и директор на транспортна фирма.
  • Соня Кънчева (1929-2006), българска народна певица
  • Партений Левкийски (1907-1982), български духовник, левкийски епископ на Българската православна църква от 1945 до 1982 година.
  • Георги Пенев (1969), български флотски офицер, флотилен адмирал (бригаден генерал).
  • Никола Тузсузов (1900-1997), български художник – сценограф, илюстратор, шрифтописец. Автор на множество графики, илюстрации, сценографски решения, карикатури.
  • Стефан Корабов (1921), индустриалец, конструирал машина за източване на ножчета за селскостопански машини.
  • Борис Везнев (1890-1957), български строителен инженер.
  • Суави Басри Хаджи (1956), зоотехник, народен представител в 36 Народно събрание (1991-1994).
  • Светослав Неделчев (1961), лекар, специалист по нервни болести, народен представител в 41 Народно събрание (2009-2013).

ДругиРедактиране

  • Крепост Овеч има три входа. Западният вход е достъпен откъм града посредством оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала. Главен за крепостта е северният вход. Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва твърдината със съседното плато Табиите. Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. В района на крепостта са разкрити основите на три черкви (функционирали в периода ХІІ-ХІV век) разположени между главната порта и скалния венец. Намиращата се най-близо до главната порта е митрополитската черква (трикорабна и едноабсидна) на средновековна Овечка епархия. Другите две черкви са еднокорабни и едноабсидни. Запазени са само основите, които са изградени от каменни блокове. При посещение на крепостта в каменното укрепление могат да бъдат разгледани кладенецът с дълбочина 79 м., митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки.
  • Солницата – праисторически солодобивен център[15][16][17][18].

ИзточнициРедактиране

  1. Население – градове в България – „НСИ“
  2. Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. „Справка за населението на град Провадия, община Провадия, област Варна, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 31 юли 2019. (на български)
  5. „The population of all towns and villages in Varna with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 31 юли 2019. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
  7. Константин Иречек, История на българите, стр.492
  8. а б в г За Провадия – Исторически музей град Провадия
  9. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  10. а б в Профил на община Провадия – Областна администрация Варна
  11. Солените извори край Провадия дават началото на европейската цивилизация
  12. Гр. Провадия – османски форт Илдъз табия | Български крепости
  13. За нас
  14. Терем – Провадия
  15. „Сол, ранно комплексно общество, урбанизация: §20130150 Провадия-Солницата (5500 – 4200 г. пр. Хр.).“ Археология 53.1: 7-­‐27
  16. Archaeologists find Europe's most prehistoric town
  17. Salt, early complex society, urbanization: Provadia-Solnitsata (5500 – 4200 BC) (Abstract)
  18. Bulgarians find oldest European town, a salt production center

Външни препраткиРедактиране