Junkers Ju 88: Разлика между версии

През [[1934]] г. немското [[RLM|Имперско министерство на въздухоплаването]] (Reichsluftfahrtministerium, RLM) обявява конкурс за разработката на тежък двумоторен изтребител/щурмови самолет, по немската класификация от този период: „боен разрушител“ ({{lang|de|Kampfzerstörer}}). Конкурсът е спечелен от проекта на [[BFW]] [[Messerschmitt Bf 110]]. Във фирмата Юнкерс ([[Junkers)]] през 1935 г. също започва работа по задачата за нов разрушител, като са разработени два проекта: Ju 85 (с двукилев вертикален стабилизатор) и Ju 88 (с класически еднокилев). Над проектите работят А. Гаснер и В. Еверс, авиационни инженери, имащи сериозен опит от работата си в американски самолетостроителни заводи (през 1936 г. Гаснер се връща в [[САЩ]] и започва работа в [[Northrop]]).

Вариантът с двигатели Jumo 211B излита на 13 септември 1938 г. – това е третият произведен прототип с обозначение Ju 88V-3. По това време RLM окончтелноокончателно се отказва от проектите на Messerschmitt и Henschel и налага преработването на Ju 88 в [[пикиращ бомбардировач]]; добавен е и четвърти член на екипажа (борден стрелец). Четвъртият прототип (Ju 88V-4) вече е с остъклен нос, каквито ще бъдат повечето произведени самолети.

* '''Ju-88G-10''' – Вариант с двигатели Jumo 213А и удължен корпус, в който са монтирани допълнителни резевоарирезервоари за гориво. ПостраеноПостроено съвсем ограничено количество, което не се използва по предназначение – почти всички машини от тази модификация са пренасочени за употреба в програмата Мистел (Mistel Gespann).

Още от самото начало на проектирането на самолета се разглеждат и варианти за обща за целия екипаж кабина (подобна на тази на [[Do-217]] и по-късните Ju-188). Първоначално за версията В е определен двигатели Jumo, но по-късно са монтирани двигатели BMW 801MA. Тъй като летателните характеристики на новата машина превъзхождат незначително тези на серийните Ju-88А, то са построени само 10 предсерийни Ju-88В-0, въпреки че са разработвани варианти В-1, В-2 и В-3. Бомбардировъчното оборудване е премахнато, като на негово място са монтирани допълнителни горивни резервоярирезервоари и фото-разузнавателна апаратура. Отбранителното въоръжение е от три огневи точки (в носа, отгоре-отзад и отдолу-отзад) със сдвоени 7.92-mm картечници MG 81Z. Тези самолети са използвани над Съветския съюз в началния стадий на войната.

Комплексът се състои от един Ju 88, в носа (в пилотската кабина включително) на който е разположена [[кумулативен боеприпас|кумулативна бойна глава]] с тегло 1700 kg. Над безпилотния бомбардировач е прикачен един пилотиран изтребител, обикновено [[Месершмит Bf 109|Me 109]] или Fw 190. Използването на „Мистел“ става по следния начин: Комплексът стига на собствен ход до района на целта (възможно е и буксирането му, ако целта е много далеч), където изтребителят се насочва към целта и влиза в плоско пикиране под ъгъл 15° – 30°, откача бомбардировача и се оттегля. Безпилотният бомбардировач продължава по предварително програмиран курс и се взривява в целта, като кумулативната глава на летящата бомба може да пробие до 20 m [[стоманобетон]]<ref>Тодор Вълков, Иван Бориславов. Оръжия на очаяниетоотчаянието. Приложение на сп. Клуб КРИЛЕ, май 1999 г.</ref>.

Führungsmaschine – Управляваща, Ръководна машина. Това е вариант като самолет за наблюдаване на бойната обстановка и управление на полетите с голям радиус на действие, приблизително подобен на днешните [[AWACS]]. Разработен е на базата на един от Мистелите (Mistel 3B) и представлява Ju 88H-4 с възможност за окачване на допълнителни горивни резервоари и голям радар в носа, скрит под специален обтекател и работещ в сантиметровия диапазон. Самолетът носи на гърба си един изтребител Fw 190А-8, който трябва да го охранява в случай на нужда. Изтребителят също има допълнителни резревоарирезервоари, които се намират върху крилото под аеродинамични обтекатели. Не е известно вариантът Führungsmaschine да е употребяван в реални бойни действия.

| Размах на крилете, мm

| Дължина, мm

| Височина, мm

| Площ на крилете, м²m²

| Маса празен, кгkg

| Максимална излетна, кгkg

| 2 x Jumo 211J-1 или J-2

| 2 x Jumo 213A

| 2 x BMW 801D-2

| 2 x Jumo 211В

| Максимална скорост, кмkm/чh

| Таван, мm

Първите бомбардировачи Ju 88А-0 и А-1 влизат на въоръжение през август 1939 г. в състава на I./KG 25 (I група от бомбардировъчна ескадра 25, '''K'''ampf'''g'''eschwader – бойна (бомбардировъчна) ескадра). На 22 септември 1939 г. името на ескадрата е променопроменено на KG 30, а на 26 септември Ju 88 правят първия си боен полет, когато четири Ju 88, съвместно с девет [[He 111]] от I./KG 26 атакуват английски кораби в [[Северно море]]. Един от пилотите, [[унтерофицер]] Карл Франке, съобщава за попадение с 500-kg бомба в [[самолетоносач]]а [[HMS Ark Royal (91)|Арк Ройъл]] ([[HMS]] Ark Royal), според друг пилот е улучен и [[линеен крайцер|линейния крайцер]] [[HMS Hood (51)|Худ]] (HMS Hood). Реално нито един от тези кораби не е засегнат, но въпреки това немската [[пропаганда]] обявява потапянето на самолетоносача, а Карл Франке става [[лейтенант]] и получава [[Железен кръст]]. От края на 1939 г. до средата на 1940 г., самолетите Ju 88 участват в нападенията над британски морски конвои, брегови обекти и военноморски бази, а от август 1940 г. са едни от основните участници в разгорялата се [[Битка за Британия]]. В нея, въпреки яростната съпротива на английските летци, Ju 88 се представят сравнително добре, а управлявани от опитни пилоти се показват като едни от най-добрите тактически бомбардировачи за времето си. Известна е атаката на два Ju 88 над летището в [[Брайз Нортън]], при която на земята са унищожени 46 самолета, а други 18 са тежко повредени.

[[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-367-2377-07A, Frankreich, beschädigte Ju 88 nach Notlandung.jpg|мини|Изтребител Ju 88C, свален при отбраната на Райха над Франция.]]

Ju 88 се сражават и на Средиземноморския театър на бойните действия, и в [[Северноафриканска кампания|Северна Африка]], атакувайки британски кораби, конвои, сухопътни части и бази. Особено ефективна е атаката в нощта на 6 срещу 7 април 1941 г. над пристанище [[Пирея]], в хода на [[Битка за Гърция|завземането на Гърция]]. При нея от Сицилия излитат бомбардировачи от III./KG 30 с цел да минират входа на пристанище Пирея, откъдето британските войски в Гърция основно се снабдяват, като целта е при евентуално натъкване на кораб на мина, той да затвори пристанището при потъването си. Един от пилотите на Ju 88, бъдещият командир на изтребителна ескадра 300 (JG 300) и изтребителен ас [[Хайо Херман]], освен мините, окачва и две 250- kg бомби под смолетасамолета си, въпреки че влиза в нарушение на пряка заповед да не се носят бомби в този полет. След хвърлянето на мините на входа на пристанището, Херман избира един голям кораб в него и хвърля бомбите си. Корабът се оказва английският транспорт „Клан Фрейзър“ (Clan Frazer), който е докарал 350 t амуниции. 100 от тях са разтоварени, но останалите 250 t детонират и разрушават още десет кораба, сред които и транспортнияттранспортния „Сити ъф Рубо“ (City of Roubaix), също натоварен с взривни вещества, които също избухват. Сумарната мощност на взрива от избухналите боеприпаси е равен на малка тактическа ядрена бомба. Потопени са 11 кораба, още няколко са тежко повредени. По-важното е обаче, че са разрушени всички пристанищни съоръжения и над десет дни единственото съвременно оборудвано пристанище в Гърция е неизползваемо<ref>Изтребителни ескадри 301 и 302. Първа част. сп. КРИЛЕ РЕТРОСАЛОН, 36/2002.</ref>.