Велика България (политическа концепция): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{Идеология |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 25:
== Граници и история ==
В границите на ''Велика България'' обикновено се включват териториите на: днешната Република [[България]] –
Българите, с изграждане на народното само[[съзнание]] през Възраждането, дават все по-силен отпор на тези действия и докато в началото [[
След [[Санстефански договор|Освобождението]] през [[1878]] г., учредената територия като Княжество България не съответства на националния идеал. Вследствие са вдигнати две въстания – [[Кресненско-Разложко въстание]] и [[Илинденско-преображенско въстание]], и са водени пет войни за национално освобождение и обединение: [[Сръбско-българска война|Сръбско-българска война (1885 г.)]], [[Първа балканска война|Балканска война (1912 г.)]], [[Втора балканска война|Междусъюзническа война (1913 г.)]], [[Първа световна война|Първа световна война (1915 – 1918 г.)]] и [[Втора световна война|Втора световна война (1940 – 1945 г.)]] Националното движение и борба се водят: в Тракия и Македония – [[Българска екзархия|Българската екзархия]], [[ВМРО]], [[Съюз на тракийските дружества в България|Вътрешна тракийска революционна организация – ВТРО]], [[Дружба „Родина“]] и [[Охрана]], a в Добруджа – Вътрешна добруджанска революционна организация – ВДРО и др., в Западните покрайнини и Поморавието – [[Вътрешна западнопокрайненска революционна организация|Вътрешна западнопокрайнска революционна организация – ВЗПРО]], известна и като организация ''„Въртоп“.''
Ред 66:
Сключените договори в 20-те години – Моллов-Кафандарис с Гърция и Ангорският договор с Турция следват именно курса на смяна на политическата доктрина.
Рефлексиите във времето на Втората световна война са по-скоро пропагандни. Цар Борис III иска предварително връщане по Договор с Румъния на част от Добруджа, нещо което съюзниците ще зачетат след края на войната, и неучастието на български войски в преки бойни действия срещу съюзниците, както се бият унгарските, румънските и финландски армии, а въвеждането им с жандармерийски функции в
Плах опит за възраждането ѝ е проектът за Балканска федерация след края на войната, в която Димитров и Коларов се надяват с благословията на Сталин, като негови верни лица, да доминират над сърбите и другите славяни на полуострова, а при успех на комунистите в Гражданската война в Гърция, евентуално и там. Такава идея след договорките в Ялта, които СССР и Западът спазват стриктно, е пълна химера и тя съвсем скоропостижно е изоставена.
| |||