Уикипедия

Владайско въстание: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Plamen starbov (беседа | приноси)
1072 редакции
Редакция без резюме
корекции, добавки
Ред 3:
На [[14 септември]] [[Антантата]] започва настъпление на [[Южния фронт]]. На [[18 септември]] след кръвопролитни боеве фронтът е пробит и в българската отбрана зейва пролука от стотина километра. Претърпелите поражение войски при [[Добро поле]] отстъпват към старите предели на [[България]]. Недоволството на войниците е голямо. На 24-25 септември те образуват първите въстанически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември един въстанически отряд достига [[Кюстендил]] и арестува офицерите от установената в града главна квартира на Действащата армия. На път за [[Радомир]] се събират около 4000-5000 въстаници и много повече неорганизирани войници. В София цар [[Фердинанд]] и правителството търсят изход от създаденото положение.
 
На [[25 септември]] водачите на [[БЗНС|Българския земеделски народен съюз]] [[Райко Даскалов]] и [[Александър Стамболийски]] са освободени от затвора. На следващия ден, заедно с военния министър генерал [[Сава Савов]] и изпратенисоциалиста при[[Никола бунтовницитеСакаров]], те заминават за Радомир, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и да се стабилизира фронтът. При вида на окъсаните и изгладнели войници [[Райко Даскалов]] решава да оглави тяхното въстание. След известно колебания променя своята линия на поведение и [[Александър Стамболийски]]. На [[27 септември]] пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и [[България]] става [[република]] (т.нар. Радомирска република). За неин [[председател]] въстаниците провъзгласяват [[Александър Стамболийски]], а за [[главнокомандващ]] - [[Райко Даскалов]]. Въстаническото ръководство бързо и трескаво подготвя настъплението срещу София. Неговите основни сили се придвижват по шосето от Радомир през [[Перник]] за село [[Владая]]. По същото време правителството организира своите сили за съпротива. Командването на войските е поверено на генерал [[Александър Протогеров]].
В помощ на правителството пристигат германски части от [[Крим]], добре снабдени с [[артилерия]] и картечници.
 
По същото време правителството организира своите сили за съпротива. Към [[25 октомври]] то разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с общо 6 оръдия и един и половина конни ескадрона, повечето от тях юнкери от [[Военно училище|Военното училище]]. През следващите дни пристигат подкрепления, сред които и една германска батарея и четири германски роти. Частите са разположени между склоновете на [[Витоша]] при [[Княжево]] и района на [[Захарна фабрика]].<ref name="ph">{{cite book | last = Хаджииванов | first = Петър | authorlink = Петър Хаджииванов | year = 2006 | title = Спомени (1900-1944 г.) | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 978-954-509-346-3}}</ref>
Към [[28 септември]] събитията придобиват драматичен характер. При [[Захарна фабрика]] [[юнкер]]ите спират влак с болни и ранени войници. Много безпомощни български синове са безжалостно избити. Това злодеяние предизвиква негодувание сред жителите на София и сред въстаналите войници. На следващия ден [[Райко Даскалов]] иска ултимативно да му бъде предадена властта. На [[29 септември]], след изтичане на дадения срок, около 8000 въстаници в три колони настъпват към столицата. С бой е превзето село [[Княжево]]. Други въстанически отряди достигат [[Горна баня]] и [[Бояна]]. Привечер настъплението е спряно. [[Райко Даскалов]] се опасява от безредици и изстъпления в града.▼
 
Забавянето дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят по-добре. Рано на [[30 септември]] те преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. На [[2 октомври]] е превзет Радомир, с което въстанието е окончателно потушено. Стотици от въстаниците, които съхраняват живота си по време на три войни, падат убити край столицата на своята държава. ▼
На [[26 октомври]] Генерал Савов обещава да предостави на отстъпващите части влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На следващия ден няколко влака, както и отделни придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени, но на [[28 септември]] събитията придобиват драматичен характер. По железопътната линия при Захарна фабрика пристига влак с отстъпващи войници. Офицерите, командващи разположените там юнкериq правят опит да започнат преговори, но междувременно от влака откриват огън. Малко след началото на започналата престрелка влакът е подложен на обстрел и от разположените по склоновете на Витоша и в [[Лагера]] артилерийски батареи. Това довежда до голям брой убити и ранени, след което войниците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без инциденти.<ref name="ph"/>
 
▲Към [[28 септември]] събитията придобиват драматичен характер. При [[Захарна фабрика]] [[юнкер]]ите спират влак с болни и ранени войници. Много безпомощни български синове са безжалостно избити. Това злодеяние предизвиква негодувание сред жителите на София и сред въстаналите войници. На следващия ден [[Райко Даскалов]] иска ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта. На [[29 септември]], след изтичане на дадения срок, около 80004000-6000 въстаници в тричетири колони настъпват към столицата. С бой е превзето село [[Княжево]]. Други въстанически отряди достигат [[Горна баня]] и [[Бояна]]. Привечер настъплението е спряно. [[Райко Даскалов]] се опасява от безредици и изстъпления в града.
▲Забавянето дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят по-добре. Рано на [[30 септември]] те преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. На [[2 октомври]] е превзет Радомир, с което въстанието е окончателно потушено. СтотициОбщият отброй въстаниците,на коитожертвите съхраняватсред животабунтовниците сие пооколо време400 надуши, триа войни,от падатстрана убитина крайправителствените столицатачасти на- 30 убити и своята98 държаваранени.<ref name="ph"/>
 
== Бележки ==
{{бел1}}
 
{{България в Първата световна война}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Владайско_въстание“.