Божин Симич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
мРедакция без резюме |
||
Ред 15:
През [[Първа световна война|Първата световна война]] е командир на чета. В 1916 г. заминава за Русия, където в Одеса се занимава с рекрутиране на войници за сръбската армия от австроунгарски пленници и участва в основаването на Доброволческата дивизия.
На [[Солунски процес срещу Черна ръка|Солунския процес срещу Черна ръка]] в 1917 г. е осъден на 15 години затвор и за това след [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] остава в Русия и става полковник от Червената армия. В 1936 г. се връща в Югославия. Арестуван е на границата и чина полковник от сръбската армия му е отнет. Отведен е в [[Пожаревац]], за да изтърпи присъдата си от Солун. Сестра му Зора Попович моли министър-председателя [[Милан Стоядинович]] за освобождаването му. Симич е освободен. Поддържа тесни връзки със съветския посланик [[Виктор Плотников]] и с генерал [[Душан Симович]], с когото се среща на 26 март 1941 г., деня преди [[Преврат в Югославия|преврата]], и го информира за желанието на СССР да сключи споразумение с Югославия. В правителството на Душан Симович е назначен за министър без портфейл и веднага след военния преврат на 27 март заедно с офицера от НКВД [[Мустафа Голубич]] заминава със самолет за Москва и участва в подписването на Споразумението за приятелство между Югославия и СССР. През Втората световна война Симич е министър в правителството в изгнание.<ref name="Janković"/>
През юли 1943 г. подава оставка като министър в изгнание и малко по-късно се присъединява към [[Тито]].<ref name="Janković"/>
| |||