В същия ден по едно съвпадение започва работата си и националният [[Конвент]], в който са избрани 750 депутати. На 21 септември той приема декрет за премахване на кралската власт и установяване на [[Първа френска република]], провъзгласена официално на 22 септември 1792 г. Френската армия вече е лоялна на републиката, а не на краля.
На 21 януари 1793 г. [[Луи XVI]] е екзекутиран. През февруари Конвентът с декрет обявява 300-хиляден набор на войници за армията, в резултат на което избухва [[Вандейско въстание|Вандейското въстание]]. Вандея е с преобладаващо селско население, привързано към традиционните религиозни, морални и нравствени ценности. Въпреки патриотичните призиви някои французи се отклоняват съзнателно от [[военна повинност]] и дори саботират изпълнението на декрета. Районът се отличава с голямо влияние на църквата и след гилотинирането на краля свещениците настройват местното население срещу републиката<ref>{{cite book | last = Глушков | first = Христо | year = 1989 | title = Френската революция 1789 – 1799 | publisher = Народна просвета |location=София|page = 214 }}{{rp|136}}</ref>. Наборът се проваля, тъй като се записват твърде малко войници. Заповедта департаментите да съберат определени контингенти също се оказва невъзможна за изпълнение.<ref>''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k12005115/f532.item.r=louvois Dictionnaire de l'histoire de France]'', sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 521</ref> При тези обстоятелства идват поражението при Неервинден и предателството на [[Шарл Франсоа Дюмурие|генерал Дюмурие]], а заплахата за републиката нараства. На 6 април управлението поема [[Комитет за обществено спасение]]. След [[Въстание от 31 май - 2 юни 1793|въстанието от 31 май – 2 юни]] на власт идват [[якобинци]]те-монтаняри. Те написват [[Конституция на Франция (1793)|нова конституция]], която дава [[граждански права]] на всички пълнолетни мъже и затова изискват всички да бъдат съпричастни към каузата на войната, но тя така и не влиза в действие. Начело на военното министерство застава енергичният [[Лазар Карно]]. Докато [[Максимилиан Робеспиер|Робеспиер]] с кръв налага волята на правителството в страната, Карно организира масова мобилизация за попълване на армията (така нареченото ''[[levée en masse]]'') за всички мъже между 18 и 25 години. В резултат в армията постъпват много ентусиазирани, но необучени и недисциплинирани доброволци, сред които много [[санкюлоти]]<ref>Townson, ''Dictionary of modern history.''.., p. 128</ref>. В края на 1793 г. вече са окомплектовани четиринадесет армии. Начело Карно поставя способни офицери като [[Жан-Шарл Пишегрю]], [[Жан Виктор Моро]], [[Жан-Батист Клебер]] и [[Жан Батист Журдан|Жан-Батист Журдан]] и френската революционна армия започва да постига успехи.
