Жак-Рене Ебер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
+изт
Ред 1:
{{без източници}}
{{Личност|политик
| име=Жак-Рене Ебер
Line 7 ⟶ 6:
| починал-място=[[Париж]], Франция
}}
'''Жак-Рене Ебер''' ({{lang|fr|Jacques René Hébert}}, [[15 ноември]] [[1757]]–[[24 март]] [[1794]]) е френски политик и публицист от времето на [[Френска революция|Великата френска революция]] – представител на крайно лявото крило на [[якобинци]]те, водач на [[ебертисти]]те и защитник на [[санкюлоти]]тие. Издател на радикален вестник под псевдонима „татко Дюшен“ (Père Duchesne)<ref name="brit_Jacq">{{Цитат уеб
| заглавие = Jacques Hébert | автор = | труд = Encyclopedia Britannica| дата = | достъп_дата = 26 юли 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Jacques-Hebert| език = en | цитат = }}</ref>.
 
== Произход ==
Ред 13:
 
== Революционна дейност ==
През 1791 г. Жак Ебер е на [[Марсово поле (Париж)|Марсово поле]] и преживява последвалото клане на Марсово поле, извършено от Националната гвардия на [[Жилбер дьо Лафайет|Лафайет]]. Същата година Ебер става член на Клуба на [[корделиери]]те и е избран за негов председател през 1792 г. Като член на клуба Ебер получава място в [[Парижка комуна (1789-1794)|Парижката община]] (комуна). Като такъв участва в [[Въстание от 10 август 1792|атаката на Тюйлери]] от [[10 август]] 1792 г. СъщиятПрез същия месец той става член на [[Якобински клуб|Якобинския клуб]] и пламенно защитава последвалите след това Септемврийски кланета. На [[22 декември]] 1792 г. Ебер е избран за втори заместник-прокурор на Парижката комуна. До август 1793 г. Ебер участва в кампанията срещу [[жирондисти]]те. На [[24 май]] 1793 г. той е арестуван по заповед на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]], но под натиска на санкюлотите[[санкюлоти]]те е освободен три дни по-късно.
 
На [[72 юни]] [[1793]] г. якобинците извършват преврат срещу управлението на жирондинците и установяват контрол върху Конвента и Комитета за обществено спасение. След масовите арести на жирондинци якобинците установяват [[якобинска диктатура]]. През септември 1793 г. доминираният от тях Конвент започва да провежда [[Царство на терора|Големия терор]], насочен срещу враговете на революцията в страната. Негов символ става [[гилотина]]та, чиято жертва стават хиляди аристократи, духовници, жирондинци и граждани, заподозрени в антиреволюционна дейност.
 
По време на тези събития Ебер застава начело на група атеисти, известни като [[ебертисти]], които в противовес на [[Деизъм|деизма]] на [[Робеспиер]] пропагандират дехристиянизация на обществото и въвеждане на граждански култ към разума. Програмата на ебертистите е насочена главно срещу [[Католицизъм|католицизма]] в страната и включва прогонване на част от духовниците, физическо унищожение на други, затваряне на църквите и манастирите, разрушаване на религиозните монументи, въвеждане на граждански култ и церемонии, унищожаване на [[целибат]]а на монасите чрез насилствени бракове и забрана на молитвите. Радикалните атеистични възгледи на ебертистите обаче не са възприети от якобинците на Робеспиер, които се ръководят от своите деистични възгледи и принуждават Конвента да въведе деизма като официална революционна религия. Така на [[8 юни]] [[1794]] г. Конвентът признава съществуването на върховния Бог ([[култ към Върховното същество]]).
 
Реформите на Робеспиер са посрещнати изключително остро от Ебер, който го обвинява в посегателство срещу свободата. Същите обвинения Ебер отправя и по отношение на инспирираните от [[Дантон]] реформи. С критиките си Ебер и ебертистите влизат в полезрението на [[Революционен трибунал|Революционния трибунал]], в който якобинците обвиняват ебертистите в разпуснатост, анархизъм и измяна. Трибуналът решава първи да нанесе удар срещу Ебер и хората му и издава заповед за арестуването им в нощта срещу [[13 март]] 1794 г. След тридневен процес Жак-Рене Ебер е осъден на смърт и гилотиниран на [[24 март]] 1794 г.
 
== Семейство ==
През 1792 г. Жак Ебер се жени за Мари Маргьорит Франсоас Гупил, тридесет и седем годишна бивша монахиня, която му ражда една дъщеря – Вирджиния Сципион-Ебер (1793 – 1830). Съпругата на Жак Ебер е гилотинирана двадесет дни след екзекуцията му – на [[13 април]] [[1794]] г.
 
== Източници ==
<references />
 
{{превод от|en|Jacques Hébert|365130874}}