|
}}
'''Димитър Атанасов Яранов''' (1909 – 1962) е виден [[България|български]] [[географ]], [[геоморфолог]] и тектоник, [[професор]] в [[Софийския университет]].<ref name="геб">{{геб|12|4938 – 4939}}</ref>
== Биография ==
Димитър Яранов е роден на 21 октомври 1909 г.година в [[Солун]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Син е на учения и революционер [[Атанас Яранов (икономист)|Атанас Яранов]]. Завършва география през 1933 г.година в [[Софийски университет|Софийския университет]]. От 1933 до 1935 г.година специализира в [[Хумболтов университет на Берлин|БерлинскияХумболтовия университет]] в Берлин, където защитава докторат по геотектоника. През 1936 г.година е избран за доцент, от 1938 г.година е извънреден, а от 1946 г.година – редовен професор в катедра Физическа география в Софийския университет. В 1937 г.година чете лекции в Сорбоната в Париж, в 1942 г. година – Хумболтовия университет в Берлин, Участва в експедиции в [[Западна Африка]], [[Сахара]], [[Средиземноморие|Средиземноморския басейн]], [[Мала Азия]] и другаде.<ref name="геб"/> През 1942 година Димитър Яранов повторно е избран за секретар на МНИМакедонския научен институт. Яранов е назначен за ръководител на българското представителство в Солун, което има за задача да събира и обобщава етнодемографските статистически данни за региона.
През 1942 – 1944 година Димитър Яранов е културен аташе в [[Берлин]], [[Германия]]. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е подложен на преследвания.<ref>Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944 – 1950. София, 1995, с. 51, 56, 61 – 62, 84 – 91.</ref> През 1945 г.година професор Яранов, заеднизаедно с [[Иван Дуйчев]] и [[Веселин Бешевлиев]] са представени от гръцкото правителство пред Международния трибунал, за да бъдат съдени като военнопрестъпници. По настояване на тогавашното Югославскотоюгославско правителство наказателното производство срещу тях е снето. Междувременно проф. Димитър Яранов е назначен през септемвррисептември 1946 г.гоодина за главен геолог в Службатаюгославската Служба за хидротехническо проектиране със седалище в Скопие. Там той работи в продължение на една година, като по един месец всеки семестър пребивава и в София, изпълнявайки задълженията си като професор в Софийския университет. През есента на 1947 годшна,година е издаден указ, с който се уволняват окончателно от Университета професорите [[Иван Батаклиев]] и Димитър Яранов. През 1946 година МНИМакедонският научен институт публикува крупното изследване „Македония като природно и стопанско цяло“, в което обаче отсъстват понятия като „българско население“, „македонски българи“ и т.н. Според изследователите [[Георги Даскалов (историк)|Георги Даскалов]] и [[Александър Гребенаров]] трудът е дело на Димитър Яранов, който предпочита да остане анонимен заради извършената подмяна в понятията по политически причини.<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 261, 281, 291 – 294, 368, 381</ref> През март 1948 г.година той вече е назначен на работа като главен геолог във ВТО “Хидроенергопроект”„Хидроенергопроект” – държавна проектантска организация. През 1954 г.година е повишен като главен консултант в Дирекцията за инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания. От 1948 до 1958 г.година той е автор или ръководител на колективи, съставили 51 инженерно-геоложки доклада. През 1958 година проф. Д. Яранов е назначен за главен геолог и заместник-директор на новосъздадения Научен институт за геоложки изследвания (НИГИ), като същевременно е и ръководител на Секцията по геотектоника към института. През 1961 г. проф. Д.година Яранов получава покана от Главната дирекция на [[ЮНЕСКО]] да оглави от есента на 1962 г.година Катедрата по геологични науки в новосъздадения университет в Ла Пас, [[Боливия]], но той отказва.<ref name="геб"/>
Умира на 14 август 1962 година.
|
