Отваря главното меню

Димитър Яранов

български географ и геолог

БиографияРедактиране

Димитър Яранов е роден на 21 октомври 1909 г. в Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Син е на учения и революционер Атанас Яранов. Завършва география през 1933 г. в Софийския университет. От 1933 до 1935 г. специализира в Берлинския университет, където защитава докторат по геотектоника. През 1936 г. е избран за доцент, от 1938 г. е извънреден, а от 1946 г. – редовен професор в катедра Физическа география в Софийския университет. В 1937 г. чете лекции в Сорбоната в Париж, в 1942 г. – Хумболтовия университет в Берлин, а от 1946 до 1948 – в Скопие и участва в геоложки проучвания за хидротехническо строителство. Участва в експедиции в Западна Африка, Сахара, Средиземноморския басейн, Мала Азия и другаде.[1]

През 1942 – 1944 година Димитър Яранов е културен аташе в Берлин, Германия. След Деветосептемврийския преврат е подложен на преследвания.[2]

От 1949 до 1959 г. работи като геолог в проектантска организация към Министерство на електрификацията. Проучва язовирите Искър, Кърджали, Пасарел, каскадата Белмекен-Сестримо и други. От 1959 г. работи в системата на геоложките проучвания, ръководител на секция „Тектоника“ в Научноизследователския геологически институт при Главно управление за геоложки и минни проучвания.[1]

Пише статии в списание „Македонски преглед“, а от началото на 1938 година е секретар на Македонския научен институт. След създаването на Българските акционни комитети във Вардарска Македония през 1940 година Димитър Яранов и Никола Стоянов се срещат с министър-председателя Богдан Филов и обсъждат създалото се положение след разгрома на Кралска Югославия. През 1942 година Димитър Яранов повторно е избран за секретар на МНИ. Яранов е назначен за ръководител на българското представителство в Солун, което има за задача да събира и обобщава етнодемографските статистически данни за региона. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е уволнен от Софийския университет заради „фашистка“ дейност. През 1946 година МНИ публикува крупното изследване „Македония като природно и стопанско цяло“, в което обаче отсъстват понятия като „българско население“, „македонски българи“ и т.н. Според изследователите Георги Даскалов и Александър Гребенаров трудът е дело на Димитър Яранов, който предпочита да остане анонимен заради извършената подмяна в понятията по политически причини[3].

Умира на 14 август 1962 година.

Димитър Яранов е баща на художника Атанас Яранов.[4][5]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1878 — 1964)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(1909 — 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1940 — 1988)
 
Христо Яранов
(19430 — 1997)
 
 
Минчо Яранов
(1946 — 2008)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(р. 1965)
 
 
 
Ива Яранова
(р. 1975)
 


БиблиографияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4938 – 4939.
  2. Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944 – 1950. София, 1995, с. 51, 56, 61 – 62, 84 – 91.
  3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 261, 281, 291 – 294, 368, 381
  4. Енциклопедия България. Том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
  5. Балтаков, Георги. Професор Димитър Яранов – фрагменти от една удивителна биография. // География (1). 2010. Посетен на 4 януари 2017.