Димитър Яранов

български географ и геолог
Disambig.svg Тази статия е за географа. За художника вижте Димитър Яранов (художник).

Димитър Атанасов Яранов е виден български географ, геоморфолог и тектоник, професор в Софийския университет.[1][2][3]

Димитър Яранов
български географ и геолог
Роден
Димитър Атанасов Яранов
Починал
14 август 1962 г. (52 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Етнос българи
Учил в Софийски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област География, геология
Работил в Софийски университет
Семейство
Баща Атанас Яранов
Деца Атанас Яранов

БиографияРедактиране

Димитър Яранов е роден на 21 октомври 1909 година в Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Син е на учения и революционер Атанас Яранов. Завършва география през 1933 година в Софийския университет. От 1933 до 1935 година специализира в Хумболтовия университет в Берлин, където защитава докторат по геотектоника. През 1936 година е избран за доцент, от 1938 година е извънреден, а от 1946 година – редовен професор в катедра Физическа география в Софийския университет. В 1937 година чете лекции в Сорбоната в Париж, в 1942 година – Хумболтовия университет в Берлин, Участва в експедиции в Западна Африка, Сахара, Средиземноморския басейн, Мала Азия и другаде.[1] През 1942 година Димитър Яранов повторно е избран за секретар на Македонския научен институт. Яранов е назначен за ръководител на българското представителство в Солун, което има за задача да събира и обобщава етнодемографските статистически данни за региона.

 
Професор Димитър Яранов (третият отдясно) – начело на мисията при щаба на Вермахта в Солун, заедно с немски офицер освобождава гръцки военнопленници от български произход, юни 1941 г.

През 1942 – 1944 година Димитър Яранов е културен аташе в Берлин, Германия. След Деветосептемврийския преврат е подложен на преследвания.[4] През 1945 година професор Яранов, заедно с Иван Дуйчев и Веселин Бешевлиев са представени от гръцкото правителство пред Международния трибунал, за да бъдат съдени като военнопрестъпници. По настояване на тогавашното югославско правителство наказателното производство срещу тях е снето. Междувременно Димитър Яранов е назначен през септември 1946 гоодина за главен геолог в югославската Служба за хидротехническо проектиране в Скопие. Там той работи в продължение на една година, като по един месец всеки семестър пребивава и в София, изпълнявайки задълженията си като професор в Софийския университет. През есента на 1947 година е издаден указ, с който се уволняват окончателно от Университета професорите Иван Батаклиев и Димитър Яранов. През 1946 година Македонският научен институт публикува крупното изследване „Македония като природно и стопанско цяло“, в което обаче отсъстват понятия като „българско население“, „македонски българи“ и т.н. Според изследователите Георги Даскалов и Александър Гребенаров трудът е дело на Димитър Яранов, който предпочита да остане анонимен заради извършената подмяна в понятията по политически причини.[5] През март 1948 година той вече е назначен на работа като главен геолог във ВТО „Хидроенергопроект“ – държавна проектантска организация. От 1949 до 1954 г. работи като геолог в проектантска организация към Министерство на електрификацията. Проучва язовирите Искър, Кърджали, Пасарел, каскадата Белмекен-Сестримо и други. От 1959 г. работи в системата на геоложките проучвания, ръководител на секция „Тектоника“ в Научноизследователския геологически институт при Главно управление за геоложки и минни проучвания.[1] През 1954 година е повишен като главен консултант в Дирекцията за инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания. От 1948 до 1958 година той е автор или ръководител на колективи, съставили 51 инженерно-геоложки доклада. През 1958 година проф. Яранов е назначен за главен геолог и заместник-директор на новосъздадения Научен институт за геоложки изследвания (НИГИ), като същевременно е и ръководител на Секцията по геотектоника към института. През 1961 година Яранов получава покана от Главната дирекция на ЮНЕСКО да оглави от есента на 1962 година Катедрата по геологични науки в новосъздадения университет в Ла Пас, Боливия, но той отказва.[1]

Умира на 14 август 1962 година.

Димитър Яранов е баща на художника Атанас Яранов.[6][7]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1878 — 1964)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(1909 — 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1940 — 1988)
 
Христо Яранов
(1943 — 1997)
 
 
Минчо Яранов
(1946 — 2008)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(р. 1965)
 
Ива Яранова
(р. 1975)
 


БиблиографияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4938 – 4939.
  2. Яранова, Вяра. Ярановият род. // Родознание (1-2). 2012. с. 217-235.
  3. Ущавалийски, Николай. Изложба „Фамилия Яранови“. // Бюлетин на СБХ (8). 2008. с. 30.
  4. Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944 – 1950. София, 1995, с. 51, 56, 61 – 62, 84 – 91.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 261, 281, 291 – 294, 368, 381
  6. Енциклопедия България. Том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
  7. Балтаков, Георги. Професор Димитър Яранов – фрагменти от една удивителна биография. // География (1). 2010. Посетен на 4 януари 2017.