Правила на Свети Бенедикт: Разлика между версии

'''Правилата на Свети Бенедикт''' ({{lang|la|''Regula Benedicti''}}), известни и като '''Устав на Свети Бенедикт''' е съчинение с наставления за монашеския живот, написана от [[Бенедикт Нурсийски|Свети Бенедикт НусийскиНурсийски]] около 540 г., предназначена за монаси, живеещи заедно в манастир под ръководството на един абат. През 1500-те години на своето съществуване, Правилата стават един от водещите монашески устави в западното християнство.

Правилата се състоят от пролог и 73 глави; последната от които е своеобразен епилог. Част от Правилата (прологът и изцяло глави 1, 4- – 7) са посветени на теоретични въпроси на монашеския живот, в които се разкрива аскетичното богословие на Свети Бенедикт; друга част съдържа практически предписания за вътрешния живот в манастирите. Отличителна особеност на Правилата са техните краткост и методичност.

* Глава 1 разглежда различните видове организация на монашеския живот: киновити„киновити“, живеещи в един манастир с общ устав; еремити„еремити“, отшелници; сарабаити„сарабаити“, живеещи съвместно, но без общи правила и абат; и гироваги„гироваги“, странстващи монаси. Свети Бенедикт счита киновитския тип на монашество за най-благонадежден и към него адресира и своя устав, като се отнася отрицателно към сарабаитите и гировагите, наричайки ги роби на собствените си страсти.