Върбан Винаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м източник с шаблон и дребни |
||
Ред 22:
== Биография ==
[[Файл:Robert College Sofia.jpg|ляво|мини|250п|Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж. Върбан Винаров е втори прав]]
Върбан Николов Винаров е роден в гр. [[Русе|Русчук]], тогава [[Османската империя]], днес [[Русе]], [[България]] през [[1856]] г. На двадесет години завършва [[Роберт колеж]] в [[Цариград]]. След [[Освобождение на България|Освобождението]] учи във военното училище в [[София]]. Служи в [[Двадесет и трета русчукска пеша дружина|Русчукска № 23 пеша дружина]].
На 21 януари 1880 г. [[Иван Ведър]] отвежда трима русенски младежи – поручик Върбан Винаров, [[Тома Кърджиев]], прокурор в [[Окръжен съд|Окръжния съд]] и чиновника [[Йордан Джумалиев]] в [[Букурещ]], където ги въвежда в масонската ложа „Хелиополис“, подчинена на Великия изток на [[Франция]]. След подготовка на съответния ритуал, на 18 февруари същата година в дома на Ведър в Русе става официалното провъзгласяване на първата [[Масонство|масонска ложа]] в страната под името „Балканска звезда“ №134. В списъка на русенската ложа поручик Винаров е записан под №6, притежаващ масонската III-та степен. Той е включен и в ръководството на ложата като изпълняващ длъжността на I-ви надзирател, т.е. вторият човек след почетния майстор Иван Ведър. Винаров е [[флигел-адютант]] на княз [[Александър I Батенберг]] от 1884 г.
=== Сръбско-българска война (1885) ===
Участва в [[Сръбско-българската война]] (1885). След войната е помощник-началник на щаба на армията, а от 1887 г. е началник на [[Национален военен университет|Военното училище]]. В периода 5 март 1891 – 1 май 1892 командва [[Девети пехотен пловдивски полк|9-и пехотен пловдивски полк]]. По-късно завършва [[Академия на Генералния щаб (Руска империя)|Николаевската генералщабна академия]] в [[Санкт Петербург]]. Заема висши командни длъжности в [[Българска армия|българската армия]] и на 44-годишна възраст става [[генерал-майор]] от [[Генерален щаб|Генералния щаб]] и [[Кавалерийска инспекция|инспектор на кавалерията]] (1900 – 1908 г.). През 1907 г. е делегат на ''Втората световна мирна конференция'' в [[Хага]].<ref>''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с 467</ref> През 1897 г. е началник на ''Преславската'' [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4<sup>-та</sup> пехотна дивизия]].
Генерал Винаров умира [[5 март]] [[1908]] г. във [[Виена]] и е погребан в София.
Line 62 ⟶ 58:
* Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови, с. 8.
* Радков, Ив. Масонството в Русе. Русе, 2003, 25 – 27. В Русенската масонска ложа членува и младият български княз Александър I Батенберг. През юни 1880 г., когато той присъства инкогнито на нейна сбирка, ложата е нападната от въоръжена банда. Иван Ведър обаче, с револверни изстрели успява да отбие нападението.
* {{Източник ОКБ|1|141}}
* Лебикян, Х. Русенски профили. Д-р Невяна Панайотова Станчева – Пашова. – В: в. Информационен пазар, Русе, №34, 2 септември 1999.
* Недев, С., ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 30
| |||