Разлика между версии на „Клюнийска реформа“

 
== Предпоставки ==
Разпадът на [[Каролингска империя|Каролингската империя]] в периода IX - – началото на X век е съпроводен с отслабване на кралската власт, раздробеност на феодалните имения и междуособици. Нападенията на [[нормани]], [[сарацини]] и [[унгарци]] причиняват разрушения в градове и села и сеят смърт; броят на населението намалява и поради честите неурожайни години и епидемиите. Множество монашески обители опустяват, а манастирските владения попадат в ръцете на миряни, предимно феодали. В исторически и агиографически съчинения от X-XIII век, създавани в реформираните абатства, се говори за вътрешна криза сред монашеството (отслабване на дисциплината, неспазване на устава, разпиляване на манастирското имущество). Това способства те да станат инструмент за власт и обогатяване на собственикаместния феодал, отпуснал земя на манастира. Често местната аристокрация основава църкви и манастири, които след това счита за своя собственост, като изисква от тях да плащат налози и ги поставя в зависимост. Корените на този процес са още в епохата на [[Меровинги]]те, когато се установява практика манастирите да се управляват от абати-миряни. При [[Каролинги]]те, когато е сформирана имперска Църква, прелатите, включително и абатите, са поставени в квазивасално положение по отношение на краля; подобно на светските васали, те полагат клетва за вярност пред владетеля и са задължени освен църковната да носятслужат и светскана службакраля освен(servitium църковнатаregis). В [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското]] (Германско) кралство, а след това в Свещената Римска империя през X-XI век тази практика е продължена като част от политиката на сформиране на имперска Църква (Reichskirche)<ref name="ПЭ"/>.
 
Някои феодали основават манастири с намерението в даден момент да се оттеглят там. В случая на [[Бенедиктинци|бенедиктинските]] манастири това налага промяна на установения ред по отношение на провеждането на определени църковни служби, носенето на по-топли дрехи или разхлабване на режима на постене, за да се угоди на господаря. Клюнийската реформа има за цел да премахне тези практики и да позволи независимост на абатите, за да се придържат по-стриктно към [[Правила на Свети Бенедикт|правилата на св. Бенедикт]] и да възродят строгата духовност и аскетичност на манастирския живот.
Началото е поставено във френския [[манастир Клюни]] около [[900]] г. Първоначално групата монаси си поставили за цел преди всичко повишаване на морала на бялото и черното духовенство. Никой не си и представял, че била възможна всеобща реформа на църквата. Институцията се смятала за изключително затворена и устойчива. Но проблемите валяли един след друг.
 
== Абатство Клюни ==
Оказало се, че епископските длъжности се заемали от едни и същи родове в продължение на векове. Това корумпирало църквата по цялата и организационна структура. Нещо повече – тези, които трябвало да проповядват словото божие, се оказали най-корумпираните и невярващи хора. Това обричало християнизацията в [[Европа]] на провал.
Абатство Клюни е бенедиктински манастир в Бургундия, основан от [[Гийом I Благочестиви]] през 910 г., който дава на манастира пълна независимост и абатството се подчинява директно на папата. Вторият настоятел [[Одо Клюнийски]] се превръща в един от основните двигатели на Клюнийската реформа. Абатството се прочува със стриктното спазване на правилата на свети Бенедикт, и така става признат лидер на западното монашество. През 931 година папа [[Йоан XI]] дава на абат Одо привилегията да приема под крилото си манастирите, последователи на Клюни. Това спомага за бързото разрастване на конгрегацията с център в Клюни, въпреки силното противодействие на френските епископи, които не искат да губят контрола над френските манастири. При абат Одилон (994 – 1049) към Клюни се причисляват вече доста голяма част от френските и бургундските манастири, а само за времето на неговото управление броят им нараства от 37 на 65. Самото абатство достига разцвета си при настоятелите Юг (Хуго) Клюнийски (1049 – 1109) и Петър (Пиер) Достопочтени (1122 – 1157). В края на XI век към движението се причисляват 1450 манастира с около 10 000 монаси<ref name="Дюше">{{Цитат книга|last=Дюше|first=Жан|title=История на Запада|year=2003|month=|publisher=ИК „ЛИК“|location=София|isbn= 954-607-589-2|pages= 98}}</ref>. Конгрегацията излиза извън границите на съвременна Франция и клюнийски манастири се повяват в [[Италия]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]] и [[Полша]], като общият им брой наближава 2000.
 
== Основни принципи и резултати ==
Трябвали нови отдадени на Христос млади хора. Трябвало да се разбие затворения олигархичен кръг, който затварял вратите на свещеничеството само за благородниците и оставял отвън неблагородниците. Постепенно с тази кауза се ангажирало и Папството. Била разработена програма за очистването на институцията и отварянето и към бедните слоеве.
* Завръщане към идеалите на живота на апостолите: строго съблюдаване на [[целибат]]а
* Реорганизация на манастирския живот съгласно бенедиктинския устав, основан на строг аскетизъм и послушание
* Забрана на [[симония]]та
* Възпитаване на вътрешна религиозност чрез обогатяване и задълбочаване на литургията и църковните тайнства
* Стремеж към свобода на монашеството (libertas monastica) – пълна независимост на манастирите от светската власт и от епископите, непосредствено подчинение на папата
* Стремеж към обединение на отделните манастири, закрепено с юридически връзки: Клюнийските абати строят не йерархическа система, а хоризонтална мрежа, една голяма общност – congregatio, или ecclesia, подобно на това както общностите на първите християни, разпръснати териториално, но сплотени духовно, образуват апостолската Църква.
 
По време на апогея на движението (около 950 – 1130) привържениците му са една от най-големите религиозни сили в Европа: могъща конгрегация от стотици манастири. Отношенията на клюнийците с Папския престол са на взаимна подкрепа. Папите не виждат в тях конкуренти; напротив, те възприемат реформата като водеща сила за обновление на римокатолическата църква и укрепване на папската власт. Клюнийците подкрепят поклонничеството към Светите земи и кръстоносните походи.
Решението било изнамерено в това да се обяви всеобщо безбрачие за всички свещеници. Така в системата трябвало да останат действително отдадените на вярата хора. Целибатът бил истинска революция и сблъскал Църквата със светската власт. Въпросът е, че да се осъществи реформата, епископите трябвало да се назначават само от [[папа]]та, тоест трябвало да има пълна независимост на Църквата от Империята.
 
Клюнийската реформа подпомага създаването на манастирски библиотеки и скриптории и повишаване на образоваността на монасите. Повишената тържественост и церемониалност на литургиите води до обогатяване на строгите църкви в [[романски стил]] с ритуални съдове от скъпоценни метали, фини ритуални одежди и гоблени, стъклописи и полифонична хорова музика.
Борбата за реформата бил дълъг, но триумфален процес. Залогът бил една нова християнска Европа, която преминала от отбрана в настъпление, с една млада и просперираща Църква, която допускала и бедните слоеве. Доказателство за това бил изборът на Хилдебрант за папа под името [[Григорий VII]].
 
Клюнийската реформа става основа за Григорианската реформа, допринесла за централизацията на Църквата.
 
== Източници ==