Йосиф Родовани: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- \, +, ) |
|||
Ред 10:
Информацията за Йосиф Родовани е оскъдна. По всяка вероятност е далматинец. Има сведения, че е бил свещеник в Никополската епархия преди неговото преместване в Софийско-пловдивския диоцез през 1756 г. Слез оставката на архиепископ [[Бенедикт Цуцари|Бенедикт Цуцарски]], той е ръкоположен за апостолически наместник.
Неговият архирейски период се характеризира с липса на постоянна резиденция за апостолическия викарий.
По това време мисионерите трябвало да служат Светата Литургия по къщите, тайно, преди още да е изгряло слънцето, защото се страхували от турските заптиета. Свещениците се страхували дори и да излизат през деня по улиците. Те никога не се обличали със свещенически дрехи навън. Много често са били арестувани, поради клевета от гръцкото духовенство и чак след даване на големи откопи, били освобождавани.
На 19 януари 1766 г. Йосиф Родовани, заедно с още трима свещеника, между които и [[Павел Гайдаджийски|Павел Дуванлията]] са били заточени в [[Цариград]], поради интриги с [[Пловдивска епархия|Пловдивския гръцки владика]]. Но след три месеца биват освободени след ходатайство от Дубровнишкия посланик.
В 1767 г., Родовани е преместен за Цариградски епископ и на негово място, за апостолически викарии е назначен [[Георги Радовани]]. От 10 март 1767 г. е титулярен Марсианополски архиепископ. Няма сведения за неговата дейност в Цариград. Умира на 2 юли 1772 г.
| |||