Отваря главното меню

Йосиф Родовани

римокатолически епископ

Йосиф Родовани е първият апостолически викарий на Софийско-Пловдивския апостолически викариат, основан през 1758 г. на мястото на съществуващата архиепископия.

Йосиф Родовани
римокатолически архиепископ
Роден
неизв.
Починал

Религия католицизъм

БиографияРедактиране

Информацията за Йосиф Родовани Родовани (Роверани, Радовани) е оскъдна. По всяка вероятност е далматинец.

Има сведения, че е бил свещеник в Никополската епархия преди неговото преместване в Софийско-Пловдивския диоцез през 1756 г. Слез оставката на архиепископ Бенедикт Цуцарски, той е ръкоположен за апостолически наместник.

Неговият архирейски период се характеризира с липса на постоянна резиденция за апостолическия викарий. Така например назначеният в 1759 г. Йосиф Родовани обикалял от село на село, поради невъзможността да остане в Пловдив, търсел по-отдалечените села, в които има католици и често се спирал в Калачлии. Той имал на разположение само двама свещеника - отец Георги Радовани и отец Павел Дуванлията.[1]

По това време мисионерите трябвало да служат Светата Литургия по къщите, тайно, преди още да е изгряло слънцето, защото се страхували от турските заптиета. Свещениците се страхували дори и да излизат през деня по улиците. Те никога не се обличали със свещенически дрехи. Много често са били арестувани, поради клевета от гръцкото духовенство и чак след даване на големи откопи, били освобождавани.

На 19 януари 1766 г. Йосиф Роверани, заедно с още трима свещеника, между които и Павел Дуванлията са били заточени в Цариград, поради интриги с Пловдивският гръцки владика. Но след три месеца биват освободени след ходатайство от Дубровнишкият посланик.

В 1767 г., Родовани е бил преместен за Цариградски епископ и на негово място, за апостолически викарии е назначен Георги Радовани. От 10 март 1767 г. е титулярен Марсианополски архиепископ. Няма сведения за неговата дейност в Цариград. Умира на 2 юли 1772 г.

ИзточнициРедактиране