Сатирна драма: Разлика между версии

Според Махафи (John Pentland Mahaffy)<ref>Махаффи, Дж. П. История классического периода греческой литературы: Поэзия / Дж. П. Махаффи; пер. с англ. А. А. Веселовской. – Изд. 2-е, [репр.] – М.: URSS, 2012. – 496 с.</ref> в началната си фаза на развитие сатирната драма е била селска и весела форма на възхвала, изпълнявана от по-низшите слоеве на населението, а хорът е имитирал игрите на сатирите, докато трагедията е възникнала от сериозната възхвала. Когато сатирната драма започва да прославя други богове и герои освен Дионис, тя се свързва с атинската сцена и става модерна. Първоначално сатирната драма се изпълнява от хор, без актьори. За разлика от трагедията, в нея се забелязва разпространението на [[Оркестър|оркестров]] съпровод. От времето на [[Теспис]] развитието ѝ върви ръка за ръка с трагедията, а иновациите в областта на трагедията се прехвърлят и в сатирната драма.

 

 

== Автори ==

 

== Циклоп ==

Характеристика на сатирната драма от класическия период (V в. пр. н.е.) може да се направи въз основа на „Циклоп“. Съдържанието му е взето изцяло от IX песен на „[[Одисея]]“ [4], с изключение на това, че Силен и сатирите били въведени от Еврипид. Действието се развива в Сицилия, на морския бряг и започва с това, как Силен, който е бил поробен заето със сатирите от циклопите, с тъга си спомня времето, когато е бил слуга на Дионис. Междувременно на сцената излиза хор от сатири в темата за бързия и комичен танц и изразява съчувствието си към Силен в наивно забавна пасторална песен. Кораб се приближава до брега, извеждайки изпод Троя Одисей и неговите другари; създава се разговор между сатирите и пристигащите. Появява се гигантският Полифем, който мисли новодошлите за крадци. Одисей с достойнство убеждава Полифем, че той не е разбойник, а гост и моли за покровителство. Полифем отговаря, че за него няма закони, няма страх и че дарбата на гостоприемството на Одисей ще бъде огън и казан, в който ще се готви месото му. Одисей се обръща към [[Атина]] и [[Зевс]] с молитва за помощ и влиза с Полифем в пещерата. В следващата част сатирите пеят с дълбоко гърло за канибала (Циклопа) и изразяват желанието си да напуснат негостоприемния бряг възможно най-скоро. Малко след това Одисей се измъква от пещерата и разказва с ужас за кръвожадността на Полифем, който погълнал двама от другарите му и как успял да даде питие на Циклопа. Хорът изразява съчувствие към Одисей, който планира да изтръгне окото на чудовището по време на съня му и обявява на Полифем името си – Никой. С помощта на другарите си Одисей пробива на Циклопа единственото око. Стоновете и оплакванията на ослепения великан, яростта му от вестта за спасението на Одисей, последния диалог между тях и готовността на сатирите да отплават с Одисей – всичко това представлява последната сцена на сатирната драма.

 

Атмосферата на драмата, образите на героите и формата дават възможност да се обобщят основните характеристики на сатирната драма. От една страна, сатирната драма ни представя сатирите – истински деца на природата, груби, страхливи, чувствени, безхаберни, наивно-безсрамни, яростни и весели, живеещи в лоното на природата; те са представители на грубата животинска природа, също като Полифем. За разлика от тях, Одисей действа като представител на героичното и културно начало. Той се държи като герой на трагедия, без да потъпква достойнството си, без да изпада в вулгарен или твърде тържествен тон. В Образа на този контраст и посланията към публиката към пряко забавление се съдържа значението на сатирната драма, която била като безобидна шега, въз основа на митичен сюжет. Сатирната драма забавлявала и развличала, като била изход от тягостното и сериозно настроение, предизвикано у публиката от предходните трагедии. Репертоарът на сатиричните роли не бил особено голям, което между другото обяснява сравнително малкото участие на сатиричната драма в програмите на дионисиевите фестивали и постепенното ѝ изчезване от сцената (към края на IV в. пр. Н. е.). Темите първоначално са взети от легендите за Дионис и са свързани с донасянето на виното сред хората и въздействието на новия подарък върху неопитните поклонници (Ликург на Есхил). По-късно за основа на сатирните драми били избрани митове с елемент от животинското, смешно, приказно и чудотворно; Понякога трагичното и сериозното в митовете се преобразява в забавни неща (Алкмеон, Амфирай, Афамант, Телеф), но в същото време поетите е трябвало да се съобразяват с вярванията и вкусовете на обществото и да не излизат извън границите на разрешеното. Като цяло, сатирната драма е трябвало да отговаря на следните изисквания, изложени от Хорас в „Ars poetica“ [5]: тя била длъжна (сатирната драма) внимателно да подбира изрази, така че героите, подобно на вярна матрона, изпълняващи публично религиозен танц, да не накърняват достойнството си, а речта на сатирите да съответства на пастирския им характер; с други думи, езикът ѝ трябвало да бъде кръстоска между езика на комедията и този на трагедията. Задачата на сатирната драма била не да пародира, а да разсмива, показвайки смешно-неприличното, наивно забранено на фона на сериозното и героичното и издържайки на тона на наивната измислица и идилична простота.

 

Жизнеността на действието съответствала на размера – трохаичен тетраметър, първоначално използван, според свидетелството на Аристотел [6], в сатирната поезия. Хоровите размери обикновено били по-свободни и по-прости, отколкото в трагедията; хоровите части не били строфични. В диалози, изнасяни от сатири, била разрешена свобода както на стила, така и на размера: замяната на ямба с цикличен анапест се срещала например във всички стъпни, с изключение на последната. Докато героичните части били строго поддържани в стилистични и метрични отношения, както се изисква от правилата на трагичната форма.

 

Танцът на сатирите наподобявал ритмични скокове, понякога с непристоен характер; темпът на танца бил бърз, а освен това сатирите допълвали движенията с жестове и гримаси, с цел да разсмеят публиката (рисуването върху вази представя материал, илюстриращ сатирната драма, както от сюжетите, така и от външната среда). Броят на участниците в хора в сатирната драма бил 12 – 15. Той бил с четириъгълна структура. Сатирите били облечени в кози кожи и имали фалоси отпред и опашка (конска) отзад, както може да се заключи от рисунките върху вазите.

 

 

От друга страна, развитието на [[комедия]]та е напълно независимо, но успоредно с развитието на сатирната драма и трагедията: нито по отношение на съдържанието, нито в постановката, нито в целите си старогръцката комедия не е свързана със сатирната драма.

 

== Източници ==