Сатирна драма: Разлика между версии

== История ==

=== Произход ===

 

Легендите за [[Дионис]] са комбинации от идеи за страдание и радост, смърт и живот. Тази двойственост на характера на божеството се отразява в ежедневието на фестивала: изпълнителите на ритуалния акт – сатирите – ту изпълняват страстни песни, изпълнени с веселие, ту са готови да заплачат. С постепенното развитие на ритуалните форми, забавните и сериозни моменти се разпределят между сатирната драма и [[трагедия]]та: първите запазват името и маските на култовите изпълнители на древната възхвала.

=== Циклоп ===

Единствената оцеляла изцяло сатирна драма от класическия период (V в. пр. н.е.) е „[[Циклоп (сатирна драма)|Циклоп]]“ на Еврипид, чието съдържание се основава изцяло на IX песен<ref>Одиссея, IX песен, ст. 105 – 542 </ref> на „[[Одисея]]“, с изключение на това, че авторът въвежда Силен и сатирите. Действието се развива в Сицилия, на морския бряг и започва с това, как Силен, който е бил поробен заето със сатирите от циклопите, с тъга си спомня времето, когато е бил слуга на Дионис. Междувременно на сцената излиза хор от сатири в темата за бързия и комичен танц и изразява съчувствието си към Силен в наивно забавна пасторална песен. Кораб се приближава до брега и от него слизат [[Одисей]] и неговите другари; създава се разговор между сатирите и пристигащите. Появява се гигантът [[Полифем]], който мисли новодошлите за крадци. Одисей с достойнство убеждава Полифем, че той не е разбойник, а гост и моли за покровителство. Полифем отговаря, че за него няма закони, няма страх и че дарбата на гостоприемството на Одисей ще бъде огън и казан, в който ще се готви месото му. Одисей се обръща към боговете с молитва за помощ и влиза с Полифем в пещерата. В следващата част сатирите възпяват циклопа и изразяват желанието си да напуснат негостоприемния бряг възможно най-скоро. Малко след това Одисей се измъква от пещерата и разказва с ужас как кръвожадният Полифем погълнал двама от другарите му и как успял да даде питие на Циклопа. Хорът изразява съчувствие към Одисей, който планира да избоде окото на чудовището по време на съня му и обявява на Полифем името си – Никой. С помощта на другарите си Одисей пробожда единственото око на Циклопа. Стоновете и оплакванията на ослепения великан, яростта му от вестта за спасението на Одисей, последният диалог между тях и готовността на сатирите да отплават с Одисей – всичко това представлява последната сцена на „Циклоп“.

 

== Описание ==

 

Темите първоначално са взети от легендите за Дионис и са свързани с възприемането на виното сред хората и въздействието му върху неопитните му почитатели („Ликург“ на Есхил). По-късно са избирани митове с елементи от животинското, смешното, приказното и чудотворното, особено популярни са образите на лакомия простодушен, чувствен и груб [[Херкулес]], хитрия [[Автолик]], куция [[Хефест]], свирепите [[Антей]] и [[Бусирис (митология)|Бусирис]], разбойника Скирон. Понякога трагичното и сериозното в митовете се преобразява в забавни неща ([[Алкмеон]], [[Амфиарай]], [[Атамант]], [[Телеф]]), но в същото време поетите е трябвало да се съобразяват с вярванията и вкусовете на обществото и да не излизат извън границите на разрешеното. Като цяло, сатирната драма е трябвало да отговаря на следните изисквания, изложени от [[Хораций]] в „Ars poetica“: тя била длъжна (сатирната драма) внимателно да подбира изрази, така че героите, подобно на вярна матрона, изпълняващи публично религиозен танц, да не накърняват достойнството си, а речта на сатирите да съответства на пастирския им характер; с други думи, езикът ѝ трябвало да бъде кръстоска между езика на комедията и този на трагедията. Задачата на сатирната драма била не да пародира, а да разсмива, показвайки смешно-неприличното, наивно забранено на фона на сериозното и героичното и издържайки на тона на наивната измислица и идилична простота.

 

=== Стихове ===

Жизнеността на действието съответствала на размера на [[стих]]а – трохаичен тетраметър, според свидетелството на Аристотел<ref>Poet. § 14</ref> първоначално използван в сатирната поезия. Хоровите размери обикновено били по-свободни и по-прости, отколкото в трагедията; хоровите части не били строфични. В диалози, изнасяни от сатири, била разрешена свобода както на стила, така и на размера: замяната на [[ямб]]а с цикличен [[анапест]] се срещала например във всички стъпки, с изключение на последната. Напротив, героичните части били строго издържани в стилистично и метрично отношение, според правилата на трагичната форма.

 

== Сатирна драма, трагедия и комедия ==