Ален Делон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 31:
[[Файл:Alain Delon 1959 Rome.jpg|150px|ляво|мини|Ален Делон в Рим, 1959 г.]]
=== Детство ===
Ален Фабиен Морис Марсел Делон е роден на [[8 ноември]] [[1935]] г. в град [[Со (департамент О дьо Сен)|Со]] (предградие на [[Париж]]), [[Франция]], в департамента на Сена. Син на Фабиен Делон (1904-1977), режисьор, [[корсика]]нец по произход, притежател на киносалон и Едит Арнолд (1911-1995), по професия [[фармацевт]], но работила в киносалона на мъжа си<ref>Henri Rode, Le fascinant Monsieur Delon, Pac, 1974, p. 20</ref>. [[Генеалогия]]та му датира от Жан Делон, роден през 15-ти век. Прадядото на Ален Делон по бащина линия, Фабиен Делон (28 декември 1829 г. - 12 декември 1909 г.), получава Почетния легион през 1892 г., е инженер. Баба му по бащина линия Мари-Антоанета Евангелиста (родена през 1867 г.) е корсиканка. Семейната легенда говори, че семейството на Евангелиста е свързано с Бонапарт<ref>Jean-Louis Beaucarnot, Frédéric Dumoulin, Dictionnaire étonnant des célébrités, First Éditions, 2015, p. 78</ref>.
През 1939 г. Ален Делон е на четири години, когато родителите му се развеждат. След това той е предаден на приемно семейство, чийто баща е пазач на затвора във Френес, което кара някои да твърдят, че е свидетел на екзекуцията на [[Пиер Лавал]] в двора. След това е настанен в католическия пансион в Сен-Никола д'Ини (в Есон), където прекарва цялата си младост с един от най-добрите си приятели, Жерар Саломе. Той е изключен шест пъти от училищата, които посещава. Майка му, която се омъжва за притежателя на колбасарски магазин Пол Булон, му предоставя място в семейното жилище, където Ален работи при мъжа на майка си.
На 14 г. той има възможност да играе гангстер в ням късометражен филм, режисиран от бащата на един от приятелите му. На същата възраст той се опитва да избяга в [[Чикаго]], но е арестуван в [[Бордо]].
На 17-годишна възраст той служи в Националния флот. След престой в Понт-Рейския морски център за обучение, той продължава военната си служба през 1953 г. След като е задържан за кражба на оборудване, Националният флот го оставя да избере между напускането на ВМС и удължаване<ref>Henri Rode, Le Fascinant Monsieur Delon, Pac, 1974, p. 24.</ref> на годежа си с три до пет години. Моряк 1-ви клас, след това е назначен в компанията за защита на арсенала в [[Сайгон]]. Към края на [[Индокитайска война|Индокитайската война]] той е арестуван отново, за кражба на [[джип]]. Радиолицензът му е отнет и е изгонен от флота. Този период оставя дълбоки следи: той открива военната дисциплина, чувството за чест и знамето на Франция. Той развива страст към оръжията и е запленен от Жан Габен в „Не докосвай добива“, филм, който вижда в индокитайската столица<ref>Vincent Quivy, Alain Delon. Ange et voyou, Le Seuil, 2017, p. 17.</ref>.
През 1956 г. в [[Париж]], където се запознава с бъдещата [[Далида]], с която по-късно има афера, той работи в дребен бизнес, включително като сервитьор в кафене близо до [[Шан-з-Елизе]]. В Монмартър той живее в подземния свят (особено бандата на „Трите патици“) и сред жиголи, на един от които според Бернард Виолет, „хомосексуалист на име Карлос“ осигурява защита. В квартал Сен Жермен-дьо-Пре той е забелязан от Жан-Клод Бриали, който го кани на филмовия фестивал в Кан, където неговата физика и „устата на ангел“ не остават незабелязани. По този начин се доближава до света на киното, без специално обучение като актьор.
=== Избор на професия ===
| |||