Битка при Саратога: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\b(Н|н)ю[\- \–][Йй]оркск(а(?:та)?|о(?:то)?|и(?:те|ят?)?)\b +\1юйоркск\2, -(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души, -\b(Н|н)ю[\- \–][Хх](а|е)мпш(и|ъ)рск(а(?:та)?|о(?:то)?|и(?:те|ят?)?)\b +\1юх\2мпш\3рск\4)
Ред 84:
Първоначално Гейтс изисква безусловна [[капитулация]], което Бъргойн категорично отказва, казвайки, че би предпочел смъртта. Гейтс накрая се съгласява на споразумение, според което британците няма да бъдат пленени, а ще бъдат придружени до [[Бостън]], откъдето ще заминат за [[Англия]], при условие, че повече няма да участват във войната. Гейтс е обезпокоен от мисълта за битка до последния човек срещу Бъргойн, както и от доклади, че сър Хенри Клинтън напредва от Ню Йорк, за да подкрепи заседналите в Саратога свои сънародници. Блестящ в пълна парадна униформа генерал Бъргойн извежда войниците си от лагера на 17 октомври и е поздравен от генерал Гейтс. Предават се 5791 мъже, от които според Рийдезел 4000 са били боеспособни. 2431 немци се предават според Еелкиг, а броят на техните загуби до 6 октомври, включително в битката при Бенингтън, е 1122. По време на похода британците и немците губят общо 9000 войници: убити, ранени, пленени и дезертьори.
 
Континенталния конгрес обаче отказва да уважи споразумението между Гейтс и Бургойн и да позволи завръщането на британците, страхувайки, се че те ще заемат местата на войници, които на свой ред ще бъдат изпратени да се бият в Америка. Някои от британските и немските офицери са разменени срещу американци, но повечето пленници остават в лагери в [[Нова Англия]], [[Пенсилвания]] и [[Вирджиния]] до края на война. [[Херцог]]ът на [[Брунсуик]], [[Карл I (Брауншвайг-Волфенбютел)|Карл I]], от своя страна не желае войниците си обратно, страхувайки се, че те ще повлияят зле на бъдещите набори. Много от брунсвикските наемници дезертират, заселват се в колониите и накрая стават американски граждани. От 5723 изпратени, през 1783 г. в херцогството се завръщат 3105.
 
== Последици ==