Либерализъм в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
добавки |
||
Ред 10:
== След Освобождението ==
{{раздел-мъниче}}
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] политическият живот в България е доминиран от две основни либерални партии – либерално-демократическата [[Либерална партия]] и класическата либерална [[Консервативна партия]], които продължават традицията на радикалните и умерените либерали от предходния период. Двете партии се противопоставят във връзка с първоначалното държавно устройство на страната – основни спорни въпроси са създаването на горна камара на парламента и въвеждането на избирателен ценз, като радикалите успяват да се наложат и по двата при съставянето на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] от 1879 година. Въпреки разногласията си, и двете партии виждат в либералните и демократични институции необходима основа за идентификация на гражданите с държавата, както и за реализацията на националното обединение.{{hrf|Мишкова|2014|194 – 197}}
През следващите десетилетия, до края на [[Първа световна война|Първата световна война]], в управлението на страната се редуват няколко либерални партии с минимални различия във вътрешнополитическите си програми, обикновено противопоставящи се помежду си въз основа на различия по отношение външната политики, най-вече на различни тактики за осъществяване на националното обединение. Всички те се застъпват за запазване на либералното конституционно устройство, но и за задължително държавно начално образование и стопански [[протекционизъм]].{{hrf|Мишкова|2014|198 – 199}}
== Съвременно развитие ==
| |||