Лактине: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 5:
| знаме =
| герб =
| изглед = Izgoreno selo Laktinje.jpg
| изглед-описание = Остатъци от изгореното в 1903 г. Лактине
| регион = Югозападен
| община = [[Дебърца (община)|Дебърца]]
Ред 25:
 
== История ==
[[Файл:Izgoreno selo Laktinje.jpg|мини|ляво|Развалините на изгореното в 1903 година Лактине]]
В XIX век Лактине е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Лактине)|Свети Илия]]“ е от XIX век.<ref name="Николовски 195">{{Цитат периодика| last = Николовски | first = Дарко | title =Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка | journal =Патримониум.mk | volume = 7 | issue =12 | pages =195 | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_7/013%20=%20031_2%20Patrimonium%202014%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година ''Лактиние'' (Laktinié) е посочено като село с 40 домакинства със 125 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102 – 103.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години ''Лактинье'' има 70 къщи.<ref name="Из пътните бележки 17">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn= |pages= 17 |url= |accessdate=}}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Лактинье'' е населявано от 480 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Васил Кънчов. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.]</ref>