Уикипедия

Лактине

Ла̀ктине или Ла̀ктиние (тъй като н е палатализиран, среща се и днес неправилното изписване Лактинье, на македонска литературна норма: Лактиње), е село в община Дебърца на Северна Македония.

Лактине
Лактиње
41.3875° с. ш. 20.7964° и. д.
Лактине
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина862 m
Население82 души (2002)
Пощенски код6346
Лактине в Общомедия

География

редактиране

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История

редактиране
 
Развалините на изгореното в 1903 година Лактине

В XIX век Лактине е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Лактиние (Laktinié) е посочено като село с 40 домакинства със 125 жители българи.[2]

Според Васил Кънчов в 90-те години Лактинье има 70 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лактинье е населявано от 480 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лактине е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Лактине има 560 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 82 жители – 81 македонци и 1 сърбин.[7]

Националност Всичко
македонци 81
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
 
Деян Димитров
 
Реклама на българската бакалница и месарница на Коста Николов от Лактине, емигрант в Сейнт Луис, САЩ
Родени в Лактине
  •   Алексо Стоянов, български революционер от ВМОРО, войвода на четата от Лактине през Илинденско-Преображенското въстание[8]
  •   Бимбил Алексов, деец на ВМОРО[9]
  •   Благоя Лактински (1942 - 2006), северномакедонски поет
  •   Божин Стоянов Силянов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  •   Велян Стоянов Силянов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  •   Герасим Христов, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Георгия Найдоски (р. 1942), северномакедонски писател
  •   Деян Димитров (1873 – 1912), български революционер
  •   Димо Андрев, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  •   Димо Корунов Христов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Дуко Цветанов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  •   Здраве Максимов Илиов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  •   Иван Войнев, български революционер, деец на ВМОРО. Роднина на Смиле Войданов Войнев.[11]
  •   Илия Христов Ничев, български революционер, деец на ВМОРО[15]
  •   Йонче Андреев, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  •   Кузман Крстанов Кузманов, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  •   Миладин Танев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  •   Милош Богданов (1876 - ?), български революционер
  •   Милош Софрониев Цветков, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  •   Мияйле Василев, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  •   Никола Илиьов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  •   Петко Христов Велянов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  •   Смиле Алексов Иванов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  •     Смиле Войданов (1872 – 1958), български революционер
  •   Стефан Костев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  •   Стоян Максимов Илиов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  •   Търпе Танев Донев, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Христо Тренев Ангелев, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  •   Христо Трайчев Савев, български революционер, деец на ВМОРО[10]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
  3. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
  7. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007 
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 159.
  9. ↑ Борбата в Охридско. Спомени на Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев. Охридски войводи, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга ІІІ, Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, съобщава Л. Милетич, София, 1926, стр. 84.
  10. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. ↑ а б в г д е Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  17. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лактине&oldid=12188120“.