Велико национално събрание на Турция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Има още доста да се добави. |
кор на превода, добавка от рус |
||
Ред 2:
| тип_парламент= [[Еднокамарен парламент]]
|ръководител_камара1=Мустафа Шентоп
|сайт=www.tbmm.gov.tr|название_парламент=
|дата_основаване= 23
|герб=[[File:Seal of the Turkish Parliament (Türkiye Büyük Millet Meclisi).svg|Seal of the Turkish Parliament (Türkiye Büyük Millet Meclisi)/200px-Seal_of_the_Turkish_Parliament_%28Türkiye_Büyük_Millet_Meclisi%29.svg.png]]|размер_герб=200px|избирателна_система=Пропорционално представителство на партийния списък|мандат=27-o Народно Събрание|камара1=Наджи Бостанджи|дата_избиране1=24
'''Великото народно събрание на Турция''' (ВНСТ) ({{lang|tr|Türkiye Büyük Millet Meclisi}}, '''TBMM'''), наричан просто '''''Меджлис''''' е еднокамарен турски [[парламент]]. Това е единственият законодателен орган, определен с [[Конституция на Турция (1921)|турската конституция от 1921 г.]] Основан е по време на [[Турска война за независимост|турската война за независимост]] в [[Анкара]] на 23 април 1920 г. Тогавашното правителство, известно като „Първи кабинет на изпълнителните министри на Турция“ (''{{lang|tr|İcra vekilleri heyeti}}'' е формирано през май 1920 г., като парламентът избира членовете му и избира за президент [[Мустафа Кемал Ататюрк]], като им поставя задача да основат нова държава след [[Окупация на Константинопол|окупацията на Константинопол]] и разпада на [[Османската империя]]. Настоящият национален парламент на Турция е негов правоприемник.
== Създаване ==
Великото национално събрание на Турция е свикано през април 1920 г. с цел приемането на [[Конституция на Турция (1921)|конституция]], което става факт през януари [[1921]] г. Инициатор на свикването на новия представителен орган е лидерът на национално-освободителното движение [[Мустафа Кемал Ататюрк]].
На 28 януари 1920 г. в Константинопол новоизбраната камара, в която мнозинството от депутатите са привърженици на кемалисткото движение, приемат ''„Декларация за независимост на Турция“'', по-известна като как ''Национален турски пакт'', или ''Национален обет'' ({{lang|tr|Misak-ı Millî}}). Териториалните въпроси в този документ са решени по следния начин: въпросът за арабските земи ще бъде решен с плебисцит от тяхното население, а земите, населени с представители на турската нация, трябва безусловно да останат в Турция. Като територия на турската нация, се разбира цялата територия на съвременна Турция с изключение на Западна Тракия и районите на Карс, Ардаган и Батуми, където се предполага провеждането на референдум за държавната принадлежност.
В отговор на приемането на Националния обет държавите от [[Антанта]]та на 16 март 1920 г. започват да завземат ключови здания в Константинопол и да арестуват турски националисти, които са интернирани на остров Малта. На 18 март османският парламент протестира срещу тези действия и е разпуснат.
На 19 март намиращият се в [[Анкара]] Мустафа Кемал изпраща телеграма до всички губернатори на провинции и командващи на военните части, в която им предлага да вземат участие във „формирането на асамблея, коятор да има извънредна власт по въпросите, свързани с управлението на нацията“; султанското правителство, превърнало се в марионетка на интервентите, е напълно дискредитирано, а събралото се в Анкара Велико народно събрание става негова алтернатива.
== История ==
Турция
| |||