|
== Битката ==
Целият горещ сезон на 1757 г. е прекаран в преговори с набаба на Бенгал. В средата на юни Клайв започва марша си от Чандернагор с британците в лодки и сепоитесипаите по десния бряг на р. Хуули. По време на дъждовния сезон реката се подхранва от водите на Ганг на север чрез три потока, които в горещите месеци са почти сухи. На левия бряг на Бхагирати, най-западната от тях, 160 км над Чандернагор, стои Муршидабад, столицата на моголските вицекрале на Бенгал. На няколко километра по-надолу е полето на Пласи, тогава обширна горичка от мангови дървета. На 21 юни 1757, Клайв пристига на брега срещу Пласи, насред първия порой на мусонните дъждове. Цялата му армия възлиза на 1100 европейци и 2100 сепоисипаи, с девет полеви оръдия. Набабът е събрал 18 000 конници, 50 000 пехотинци и 53 тежки оръдия, обслужвани от френски артилеристи. За пръв път в кариерата си Клайв се колебае и свиква съвет от петнадесет офицери, които да решат, както той се изразява, „дали в нашата настояща ситуация, без подкрепаподкрепата и на собствения ни задник, би било благоразумно да нападнем набаба или дали трябва да изчакаме към нас да се присъединят сили от страната индийци).“ Самият Клайв е начело на деветимата, които гласуват за отлагане; майор Еър Куут води седмината, които съветватса за незабавна атака. Но или защото дързостта му взема надмощие, или заради писмо, което получава от Мир Джафар, Клайв е първият, който си променя мнението и се съгласява с м-р Еър Куут. Една традиционна версия, следванана случката е описана от Маколи, и го представя прекарвайкида прекарва един час в мисли,размисли под сянката на дърветадърветата, докато разрешава въпросите напланира една от най-решителните битки в света. Друга версия, превърната в стих от сър Алфред Лиал, изобразява решителността му като резултат от сън. КактоНезависимо иот даточния е,начин тойна правивземането добрена каторешението, войниктой да се довери наизбира дързостта и дори безразсъдството, с които печелятпечели при Аркот и триумфираттриумфира при Калкута, тъй като отстъпление или дори само отлагане можее можело да доведе до поражение. След поройни дъждове 3200-те мъже на Клайв и деветте му оръдия прекосяват реката и превземат горичката с нейните водни резервоариводоизточници, докатоа Клайв установява щаба си в ловна хижа. На 23 юни започва сражението и продължава през целия ден, подействителните времебоеве на което има забележителноса малко действителни боеве. БарутаБарутът за оръдията на набаба не сасе добре защитенинамокря от дъжд.дъжда Товаи това ги изважда от строя оръдията. Освен 40-те французи и техните оръдиятаоръдия, индийската страна може да направи малко, за да отговори на британската канонада (след период на дъжд) която, с 39-и полк разпръсква войската, нанасяйки ѝ загуби от 500 мъже. Клайв вече е направилсключил тайно споразумение с някои аристократи в Бенгал като Джагат Сет, Мир Джафар и др. Клайв удържа м-р Килпатрик, защото се доверява на въздържанетообещанието на Мир Джафар да не влиза в бой, a и знае важността от запазване на малката си войска. ТойИ е напълно оправдан в доверието си в предателството нанаистина Мир Джафар, защото той отвежда голяма част от армията на набаба от полето, осигурявайки поражението му. Клайв почти не губи европейски войници; като цяло 22 сепоисипаи са убити и 50 ранени. Любопитно е в много отношения, че Клайв сегае се помнизапомнен най-вече зас тази битка, която в същността си е спечелена чрез подкупване на противника, а не чрез сражение или брилянтна военна тактика. Въпреки че установява британското военно надмощие в Бенгал, тя не осигурява контрола на Източноиндийската компания над Горна Индия, както понякога се твърди. Това става след седем години по-късно, през 1764 след [[Битка при Буксар|Битката при Буксар]], където сър [[Хектор Мънро]] побеждава комбиниранитеобединените сили на моголския император и набаба на Уд в много по-оспорвана битка.
Сирадж Уд Даулах бяга от полето на камила, вземайки каквото може богатство. Скоро той е пленен от силите на Мир Джафар и по-късно е екзекутиран от убиеца Мохамади Бег. Клайв влиза в Муршидабад и установява Миркато Джафарбанан катоМир набабДжафар – цената за предателството му, за която са се споразумели предварително за предателството му. Клайв е преведен през хазната, насред рупии на стойност милион и половина лири стерлинг, злато и сребърни съдове, скъпоценни камъни и скъпи стоки. Клайв взема £160 000, огромно състояние за онова време, а половин милион е раздаден на армията и флота на Източноиндийската компания и осигурява подаръци на стойност £24 000 на всеки член на комитета на компанията, както и обществената компенсация, уговорена в договора.
В това вземане Клайв следва обичайобичая, напълно признат от Компанията, въпреки че това е източник на бъдещабъдещата корупция, която Клайв по-късно е изпратен отново в Индия, за да поправи. Самата компания си осигурява приход от £100 000 на година и обезщетение от милион и половина лири стерлинги за военните ѝ загуби. Мир Джафар по-нататък изплаща дълга си към Клайв като след това му предоставя без наем земите на Компанията във и около Калкута, възлизащи на годишна стойност от £27 000 пожизнено и оставяйки му чрез завещание сумата от £70 000, която Клайв предава на армията.
[[Категория:Битки от Седемгодишната война|Пласи]]
|
