Владо Черноземски: Разлика между версии

'''Величко Димитров Керин''', известен с псевдонимите си '''Владо Георгиев Черноземски''', '''Владо Димитров Черноземски''' и '''Владо Шофьора'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893- – 1934, „Звезди“, 1999, стр. 20, 24, 77, 106</ref>, е български [[революционер]], деец на [[Вътрешната македонска революционна организация]], известен като убиеца на крал [[Александър I Караджорджевич]].

Черноземски е известен [[атентат]]ор<ref>Историската политика и историските "ремек-дела” во Македонија пред и по 1991 [http://newbalkanpolitics.org.mk/OldSite/Issue_6/troebst.historical.mac.asp Стефан Троебст, Лајпциг]</ref><ref>Виолета Ачкоска и Никола Жежов, „Предавствата и атентатите во македонската историја“. Издателство Макавеј, Скопје, 2003</ref><ref> Борис Гърдев. „Марсилският атентат сваля правителството на Кимон Георгиев“ [http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/kgeorgiev.htm Литернет, 6 септември 2003, Бр. 9 (46)]</ref><ref>„Сръбскиятъ краль убитъ!“, The Macedonian Tribune, Vol. VIII, Number 399, October 11, 1934</ref><ref>„Пълни подробности по убийството на сръбския краль Александъръ“, The Macedonian Tribune, Vol. VIII, Number 101, October 25, 1934 </ref><ref>[http://www.promacedonia.org/ms/ms_5.html Митре Стаменов. „Атентатът в Марсилия. Владо Черноземски. Живот, отдаден на Македония“, София, 1993.]</ref><ref>[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=5733&Level=2 Георги Данаилов. „Доколкото си спомням“]</ref>, привърженик на тактиката на терористични атаки, характерна през онзи период за организацията.<ref>Decades of Crisis: Central and Eastern Europe Before World War II by [[Иван Беренд|Tibor Iván Berend]], University of California Press, 1998, Page 329: ...''Ideological similarities and the goal of destroying Yugoslavia provided basis for co-operation between Pavelic's party and the IMRO (Inner Macedonian Revolutionary Organization), a Bulgarian right-wing terrorist organization...''</ref><ref>Collier's Encyclopedia, with Bibliography and Index by William Darrach Halsey, Emanuel Friedman P.F. Collier 1986, page 725: ''...Operatives of the Macedonian terrorist organization IMRO assassinated Stamboliski's close adviser Alexander Dimitrov...''</ref><ref>The Turning Point: The Assassination of Louis Barthou and King Alexander I of Yugoslavia by Allen Roberts, St. Martin's Press 1970, page 35: ''...Pavelich had had many conferences with the leaders of the IMRO, a Macedonian terrorist organization also subsidized by Italy. IMRO bands staged many raids...''</ref><ref> A History of Fascism, 1914- – 1945 by Stanley G. Payne, Routledge 1996, page 406: ...''Pavelic and his followers eventually decided to strike down the head of state. In collusion with IMRO, the Macedonian terrorist organization, three Ustashi agents were the direct accomplices of the IMRO assassins who murdered King Alexander and the French foreign minister in Marseilles in October 1934''...</ref><ref>No End to War: Terrorism in the Twenty-First by Walter Laqueur, Continuum International Publishing Group 2004, page 20: ...''Hovever, the Balkans have a long tradition of terrorism in which the Macedonian Revolutionary Organization (IMRO) played a leading role as well as Croat Ustasha''...</ref><ref>fHistory of the Balkans by Barbara Jelavich, Cambridge University Press 1983, page 208: ...''With the assistance of the army and the moderate wing of IMRO, the government was able to disband the terrorist organization; its leader, Ivan Mihailov fled''...</ref> Остава в историята като изпълнител на [[Марсилски атентат|атентата]] в [[Марсилия]] срещу краля на Югославия Александър I Караджорджевич през 1934 г.<ref>Иван Михайлов. Спомени, том 3, Освободителната борба 1924 – 1934 г. 1967</ref> Вероятно Владо Черноземски избира псевдонима си '''Петър Келеман''' по името на терориста от [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] [[Спиро Килиманов]]<ref>[http://www.arhivnis.co.rs/cirilica/idelatnost/br%202/ccuvajtejug.htm#_ftn33 Архив на Александър I Караджорджевич, Исторически архив Ниш]</ref>.

В началото на 1920-те години Черноземски се преселва в [[Банско]], където изпълнява задачи на възстановената от Тодор Александров македонска освободителна организация. През 1923- – 1924 г. е в четата на [[Траян Лакавишки]]. Като четник действа в [[Щип]]ско, [[Кочани|Кочанско]] и [[Радовиш]]ко. Участва в общо над 15 престрелки с полиция и жандармерия в [[Югославия]]. Става известен като един от най-добрите стрелци в организацията, смел, хладнокръвен и дисциплиниран човек.

Новото ръководсто на ВМРО, начело с [[Иван Михайлов]] възлага на Владо убийството на народния представител от [[БКП]] и бивш деец на ВМРО [[Димо Хаджидимов]]. През 1924 г. Софийски окръжен съд го осъжда на смърт чрез обесване, но присъдата не е изпълнена, а през 1925 г. Черноземски бяга от конвоиращите го полицаи. Готовността за саможертва в името на каузата при него граничи с фанатизъм. През 1927 година е изявил готовност да организира атентат в заседателната зала на [[Обществото на народите]], като се самовзриви, за да обърне внимание на Световната организация върху съдбата на македонските българи, но неговото предложение не било прието <ref>{{cite book|last=Билярски|first=Цочо|title=Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса|publisher=Издателство Св. Климент Охридски||pages=198|year=2006|isbn=978-954-9384-07-9}}</ref><ref>Георги Марков. „Марсилския атентат през 1934 г.“, Сп. Исторически преглед, кн. 1/1987</ref> През 1930 г. убива и друг функционер на ВМРО по поръчка на Михайлов, с когото става много близък – бившият член на Задграничното представителство на ВМРО [[Наум Томалевски]]. Заловен и осъден на доживотен затвор, той е амнистиран и освободен през 1932 г.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878- – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 256- – 260 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>

Факт е, че след освобождаването си от затвора през 1932 г. Владо изчезва. Той тайно отпътува за [[Италия]], където е назначен за ''инструктор-терорист'' в специалния лагер на [[Усташа]] в [[Борготаро]],<ref>[http://books.google.com/books?cd=2&hl=bg&id=ouS2AAAAIAAJ&dq=черноземски+инструктор+терорист&q=+инструктор+терорист Камбаните бият сами: Насилие и политика в България 1919- – 1947, Автор Георги Георгиев Марков, Издател „Св. Георги Победоносец“, 1994, стр. 108.]</ref> а след това е изпратен за ''инструктор-терорист'' в базата им в [[Унгария]], [[Янка Пуста]].<ref>[http://books.google.com/books?cd=2&hl=bg&id=FTNpAAAAMAAJ&dq=черноземски+инструктор+усташите&q=инструктор+терорист Istoricheski pregled, т. 44, № 7—127 – 12 – 1988, Bŭlgarsko istorichesko druzhestvo, Institut za istoria, Bŭlgarska akademia na naukite, стр. 94.]</ref> Най-голямата планирана акция на усташите е бил атентата срещу сръбския крал Александър. Според първоначалния замисъл той е само инструктор на бойната група. На 9 октомври 1934 г. в Марсилия, след като преценява, че хърватите психологически не са в състояние да осъществят акцията и тя е пред провал, Владо Черноземски поема инициативата. Той лично прострелва смъртоносно краля на Югославия [[Александър I Караджорджевич]], като убива или ранява и част от придружаващите го официални лица, включително френския министър на външните работи [[Луи Барту]]. Ранен тежко от полицията и ритан от тълпата, той е откаран в полицейски участък, където е подложен на разпит. Умира същата вечер, без да издаде нищо. Идентифициран е впоследствие по татуираните на ръката му изображение на череп с пресечени кости и надпис под тях ''В.М.Р.О''. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари.

Балистичният доклад за куршумите, открити в автомобила, в който е извършен атентатът, е изготвен през 1935 г., но не е на разположение на обществеността до 1974 г. Той разкрива, че министър Барту е бил убит от куршум с калибър, използван тогава от френската полиция.<ref>Jacques de Launay, Les grandes controverses de l'histoire contemporaine 1914- – 1945, Suisse, Edito-Service Histoire Secrete de Notre Temps,‎ 1974, 568 p.</ref>