Независима Македония: Разлика между версии

Зараждането на идеята за “„''Независима Македония''”“ става след [[Първата световна война]], след разделянето на македонското от [[ВТРО|тракийското освободително движение]]. Тогава в редица официални документи на [[ВМРО]] е употребено известното понятие „автономия“, тъждествено на „независимост“, „самостоятелност“. [[Тодор Александров]] мотивира лозунга „Независима Македония“ с няколко аргумента: средство за запазване целостта и неделимостта на Македония; начин за отбиване на сръбски и гръцки териториални претенции; заявената готовност на българското правителство да върне Пиринския край, за „да се създаде от Македония независима държава под протектората на великите сили“.<ref>Кр. Гергинов, Ц. Билярски, Непубликувани документи за дейността на ВМРО и Т. Александров, 1922- – 1924, Известия на военноисторическото научно дружество (ИВИНД), т. 49, С., 1990, с. 241.</ref> (Същото предложение е отправено и след края на Втората световна война<ref>[http://www.macedonian.org/tribarch/1945/1945-02-08.PDF в. „Македонска трибуна“, бр.18, 02.08.1945, стр.1]</ref>) От друга страна печатният орган на организацията на македонските бежанци в България се нарича в-к „Независима Македония“. В уводната статия на неговия първи брой е отбелязано, че легалната борба има за цел „въздигане на Македония в нейните географически и икономически граници в една независима държава“. Надписът „Независима Македония“ е поставен върху отличителните и наградни знаци на ВМРО и т.н. Понятието „независима Македония“ е популярно и след убийството на Тодор Александров.

Македонските българи от периода между войните са убедени в правилността на взаимно допълващите се изходни начала за „автономна и независима Македония“. И при [[Иван Михайлов]], идеята за „Независима Македония“ е водеща политическа цел. Най-пълно междувоенната автономистка позиция е изяснена в подготвения от Иван Михайлов, а вероятно и от [[Йордан Чкатров]], тезисен материал, озаглавен “Защо„Защо се борим за независима Македония?”“ В този първообраз на известната брошура „Македония – Швейцария на Балканите“ недвусмислено е показано, че ВМРО запазва традиционната автономистка формула като средство за решаване на [[македонския въпрос]]. Отхвърлени са обвиненията за ненавременно издигане на лозунга „Независима Македония“. Това е сторено, защото въпросният лозунг е исторически оправдано начало на всички македонски организации. Ясен е и отговорът и на поставения от опонентите на ВМРО въпрос – “Македонците„Македонците отделна народност ли са, та не искат да останат в границите на днес съществуващите балкански държави?”“ Становището за независима Македония няма антибългарска насоченост, защото „не съществува отделна македонска националност, македонските славяни са българи и част от духовното цяло на българската нация, а македонският народ е географско и политическо понятие. С него се определя населението, което ще обгръща бъдещата македонска държава“.

* [http://www.promacedonia.org/dt/dt3_4.html Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919- – 1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 Димитър Тюлеков].